Убийствени сънища [bg]

Той не отговори.

— Виждаш ли как сдържам темперамента си? Това би трябвало да доказва колко много искам сътрудничество с теб.

— Това само доказва, че не си толкова сигурен относно РЕМ-4, колкото искаш да бъдеш.

— Колко си умна. Но в момента ти имаш пример за РЕМ-4. Ройд беше един от основните ни примери. И всичко това се дължеше на теб.

— Млъкни!

— Много добре. Не искам да те обидя, защото ще трябва да работим съвместно. Ще се обадя пак. — Той затвори.

— Трябва ли да питам какво искаше той? — запита тихо Ройд.

— Мен. — Тя трепереше. — Не очаквах той да… Това ме изненада.

Той изведнъж се оказа зад нея и я прегърна.

— Спокойно. Той те иска слаба и уплашена. Не се предавай.

Тя се притисна към него.

— Той е такова копеле! Непрекъснато заплашва Майкъл.

— Това е само тактика от негова страна.

— Говори и за теб. Каза, че си един от основните им примери за въздействието на РЕМ-4 и че аз съм отговорна за това. — Тя навлажни устни. — Той е прав. Аз съм виновна.

— Да, аз съм главен екземпляр за показ.

Тя замръзна шокирана.

— Ти поне мислеше така снощи. И ми го каза. Дори няколко пъти.

— Знаеш, че аз… — Тя се отдръпна и го погледна в лицето. — Не е забавно.

— Напротив, забавно е. — Той се усмихна. — Забавно е как той може да нарани теб или мен с тези свои глупави приказки. Мисля, че и двамата сме над това сега. — Той я обърна и леко я плесна по дупето. — Качи се горе и опаковай багажа си. Трябва да тръгнем оттук след пет минути.

— Мислиш, че обаждането е било проследено?

— Възможно е. Аз използвам телефон със сателитна връзка, а те могат лесно да бъдат проследени. Бош има позиции във Военния отдел по сателитните връзки. Не искам да остана и да чакам, за да видя дали ченгетата или някой от хората на Санборн ще ни намерят.

Тя забърза нагоре по стъпалата.

— Не мисля, че ще бъде полицията. Той беше… Мисля, че долових… Той ме иска, Ройд. Не главата ми, поднесена му в кошница.

— Тогава, трябва да се запитаме защо изведнъж е станал толкова настоятелен. — Той се обърна и тръгна към входната врата. — Но ще го направим, когато се озовем на добро разстояние от това място.