![Убийствени сънища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/8/ubijstveni-snishcha-bg-download.jpg)
Убийствени сънища [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #10
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 978-954-17-0238-3
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствени сънища [bg]». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че можем. — Тя тръгна към банята. — Ако дотогава не научим нещо повече от МакДъф.
— Естествено, това винаги ще е първата ни задача. Ти караш главата ми да се замайва, но аз все пак не забравям работата, която трябва да свърша.
— Бих била идиот, ако мислех, че можеш да бъдеш отвлечен от работата си до такава степен. Винаги съм знаела…
— Софи.
Тя го погледна. Устните му бяха стиснати, а гласът му — груб.
— Ти вече се отдалечаваш от мен. Това няма да се случи. Ще приема второто място, но няма да изчезна от живота ти.
— Не знам за какво говориш.
— Вероятно казваш истината. Толкова си свикнала да не мислиш за никого другиго, освен за Майкъл, че отблъскваш вече спомена за това, което имаме двамата. Опитваш се да не му обръщаш внимание. Няма да е толкова лесно. Аз ще се погрижа. — Той изкриви устни. — Меденият ни месец не е свършил.
— Меден месец? Това изисква връзка, каквато няма между нас.
— Наричай нещата, както искаш. — Той тръгна към вратата. — Само това исках да кажа. И реших, че е честно да те предупредя.
— Мили Боже, звучи като заплаха.
— А какво очакваш от човек като мен? — Той поклати глава. — Не е заплаха, не искам да те уплаша. Ако си отидеш от мен, когато това свърши, ще ти пожелая късмет и щастие. Но ще направя всичко възможно, за да не си отидеш. А когато реша нещо, аз ставам много добър. Ще бъда цивилизован и толерантен, толкова мил, че ще ми се доповръща от това. Ще се видим долу.
Вратата се затвори след него.
Цивилизован и толерантен? Това копеле не знаеше дори значението на тези думи. Беше груб и твърд и да е с него, беше, като да се е хванала за някаква откъртена греда по време на торнадо.
Но все пак беше такъв през последните двайсет и четири часа. Беше и груб от време на време, но това не й причиняваше болка, а той беше неочаквано вълнуващ любовник. Неговата непредсказуемост и намек за скрито насилие бяха страшни наистина, но тя май се беше пристрастила дори към това. Понякога се чувстваше заплашена, застрашена, от Ройд. С него невинаги беше лесно, но тя знаеше, че няма да я нарани по никакъв начин. И макар да го беше обвинила, че я заплашва, само преди няколко минути, това беше по-скоро защитен ход.
Защитен. Защо трябваше да се защитава, когато току-що беше признала, че не се страхува от Ройд?
Контрол.
Отговорът й дойде като гръм от ясно небе. През целия си съзнателен живот беше искала да държи всичко под контрол — в брака си, в кариерата, с Майкъл. Когато беше в леглото с Ройд, губеше този контрол. Преднамерено прогонваше тази нужда да контролира всичко, защото удоволствието беше толкова силно, интензивно. Да, това звучеше така, сякаш тя се стараеше да доминира над всичко. Беше държала юздите с Дейв, защото и на него му харесваше така. Като лекар, трябваше да бъде дисциплинирана и да показва авторитет. С Майкъл, беше майка и това означаваше определен начин на поведение.
Но с Ройд нямаше определен начин на поведение. Той можеше да прави компромиси, но това беше всичко. Каза, че я уважава, но тя трябваше да прави така, че да заслужи това уважение всяка минута от всеки ден.
Затвори вратата на банята и се облегна на нея. Трябваше да престане да мисли за Ройд. Вероятно беше направила грешка, като беше станала интимна с него, но това вече беше свършено. Беше прекарала наистина добре, което не означаваше, че трябва да продължава. Трябваше да прекъсне тези им взаимоотношения рязко и щеше да е по-добре да се концентрира върху…
Исусе. Върна се споменът за Ройд в онази последна минута, преди да излезе от спалнята. Гол, мускулест, смел и ужасно еротичен.
„Да, престани да мислиш за него.“
Не беше много вероятно.
Глава 16
Телефонът й започна да звъни, докато слизаше по стълбите след половин час. МакДъф? Ройд излезе в коридора и я загледа. Ръката й трепереше, когато натисна бутона.
— Как си, Софи? — запита Санборн. — Добре, предполагам?
Тя спря, шокирана, насред стълбите.
— Какво искаш, Санборн?