Игра със смъртта [bg]

Чарли се обади на Спиро по телефона, докато пътуваха с таксито към града. Спиро не изглеждаше особено доволен, когато затвори.

— Сградата на съда изгоряла преди шест години — уведоми ги той. — И няма никакви документи, че момчетата Балдридж са посещавали местното училище.

— А ако са учили в съседно градче?

— Проверяваме в Джеймисън. На петдесет километра оттук е. — Погледна през прозореца. — Но училищата са затворени до утре сутринта. Ще се наложи довечера да спим в хотел, но Чарли съобщи… че такъв няма. Населението на Дилард е малко над четири хиляди души.

— Шест хиляди и петстотин — обади се шофьорът на таксито.

Спиро бръкна в джоба си и извади бележник.

— Чарли спомена за пансион, сервирали и закуска. Някоя си госпожа Толвей на Пайн стрийт.

— Хубав избор — увери ги таксиметровият шофьор. — Госпожа Толвей предлага обилни закуски.

— Звучи чудесно… — Ив погледна към картата за самоличност на таблото, — господин Брендъл. — Прегърна през раменете облегналата се на нея Джейн. — Всяко място с легло ще ни свърши работа.

— Наричайте ме Боб. И леглата си ги бива. Госпожа Толвей държи пансиона от двадесет години и сменя матраците на всеки пет.

— Звучи невероятно — промърмори Спиро.

— При това не са използвани толкова често.

— Двадесет години — повтори Джо и погледна Спиро. — Какво съвпадение.

— Чарли си го бива. Дано узнаем нещо от тази госпожа Толвей.

— Разполага ли с достатъчно стаи за всички ни? — обърна се Джо към шофьора.

— Шест стаи. Идеално чисти. — Кимна. — Ей сега ще пристигнем. След две преки е.

Пансионът представляваше голяма сива сграда с дървена люлка на широката предна веранда. До прозореца имаше запалена светлина.

— Идете и почукайте. — Боб слезе от колата. — В това време ще донеса багажа.

— Почакай — обади се Спиро. — Имате ли бар в градчето?

— Цели четири. — Боб измъкна саковете от багажника. — Първо искате да пийнете по едно ли?

— Кой предпочитат местните жители?

— Заведението на Кал Сим на Трета улица.

— Откарай ме там. — Сетне каза на Ив: — Искам да проверя дали няма да открия нещо преди утре сутринта. Регистрирайте ме и кажете на госпожа Толвей, че ще се появя след няколко часа.

Ив кимна.

Спиро се обърна към Джо.

— Ще поговориш ли с госпожа Толвей?

— Разчитай на това.

Таксито поемаше, когато госпожа Толвей отвори входната врата. Облечена в резедава роба, тя бе към шестдесетгодишна, с къси къдрави кафяви коси и широка усмивка.

— Видях, че Боб ви остави. Аз съм Нанси Толвей. Стая ли търсите?

— Три. — Джо взе саковете и влезе в антрето. — С две легла за госпожица Дънкан и момиченцето и единични за мен и един приятел, който ще дойде по-късно. И него ще регистрираме.