9-те слънца [bg]

Изядох маслините и отпих голяма глътка от гинеса й.

Знам, че би трябвало да е много вкусен, но не го препоръчвам след две мартинита.

— Да обобщим. „Новем солес“ ни изнудва да открием и да убием Джак Мин. Но внезапно се намесват наемни убийци. Сестрите се опитваха да ме убедят, че сме от един лагер. Но няма смисъл „Новем солес“ да ни пречат.

— Може би са решили, че няма да успеем.

— Не мисля. Има трета страна. Тя е в ЦРУ и обслужва „Новем солес“ или преследва свои цели. Според мен е този Рей Брустър. Разкажи ми за него.

Леони разтърка слепоочия.

— Той… той откриваше хора, които могат да му бъдат полезни — да речем, хора с природен талант да убиват или да крадат, и вместо да ги праща в затвора, ги караше да работят за него.

— В правителството ли беше?

— Не мисля. Ако беше така, защо ще съм му нужна, за да им давам фалшиви самоличности? Правителството го умее по-добре от мен.

— Той ли те откри?

— Да. Бях се забъркала с група фалшификатори. Канеха се да ги закопчаят. Той сключи сделка с мен да ме защити, ако работя за него.

Станах. Закрачих напред-назад. Дори да не беше служител на ЦРУ, Рей Брустър разполагаше с източник в „Специални проекти“. Или беше част от „Специални проекти“. Въпросът беше защо Огъст би повярвал на думите ми сега?

— Мислиш ли, че Рей Брустър е част от „Новем солес“?

— Дори да е, действа без одобрението на Ана. Навярно го споменават в бележника. Нищо чудно Джак Мин да разполага с унищожителни улики срещу него. Нещо, което не иска никой да узнава — нито ЦРУ, нито „Новем солес“.

— Знаеш ли тайните му, Леони?

— Не.

— Колко близки бяхте?

Тя не ме погледна.

— Бяхме заедно известно време. После се разделихме.

— И на него не му хареса. Понеже си започнала нов живот в Лас Вегас.

— Реших да започна начисто.

— Той ли е бащата на Тейлър?

— Не. Не е. Дори не си го и помисляй.

Наблюдавах я. Трябваше да разбуля тайните й, но запазвайки своите. За нищо на света не бих й казал, че сестрите са се интересували от Мила. Разбереше ли, че за главата на Мила е обявена награда и Рей Брустър я иска, Леони получаваше разменна монета. Не биваше да й позволявам да я използва.

— Познаваше агента от ЦРУ. Огъст. Той ти е приятел — каза тя.

— Работехме заедно. Бяхме… бяхме приятели.

А сега? Не знаех. Това приятелство можеше да струва скъпо и на двама ни.

— Какво точно работеше в ЦРУ?

Отпих още една глътка от мартинито.

— Работех в малък секретен клон, наречен „Специални проекти“. С Огъст разследвахме международни престъпни организации. Често са свързани с разузнавателни агенции или с тероризъм. Нещо като нелегално оперативно звено. Според мен са ни скрили в бюджета като „договори за автомати за топли напитки“.

Изпаднах в разговорливо настроение. Благодаря ти, мартини. Непоносима болка изгаряше ръката ми.

— Пошегувах се, Леони.

— Огъст ме видя.

— Теб?

— Да. Откраднах раницата на Мин. Преди приятелят ти да я докопа.