Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— Не — отвърна Стен любезно. — Императорът няма да нарани невинни джохианци, които свободно изразяват политическите си виждания — това е тяхно право.
Той прекъсна връзката. Не мислеше, че дори монтажистите на Искра могат да изфабрикуват от тези му думи искане за клане.
После стрелбата започна. Огнестрелни оръжия в ръцете на хора, получили поне някакво обучение. Една от секретарките беше простреляна в крака, а друга от чиновничките получи временна слепота, когато миналият наблизо шрапнел запрати мазилка в лицето й.
Това преля чашата. Стен нареди всички цивилни да се приберат и да се придвижват само по необходимост, и то през дневните часове, това важеше и за войските.
Естествено, следващата фаза беше директна атака.
Стен прати всички служители, чиято работа не беше належаща, в мазетата под посолството. Разположи всички получили военно обучение или запознати с използването на оръжия близо до входовете и изходите на сградата.
Бор бяха доста заети да разглеждат плановете на Килгър. Донякъде чудовищните същества може и да се славеха като варварски убийци — каквито и бяха, разбира се, — но освен това бяха и изкусни търговци и пилоти. Което означаваше, че всеки от тях има почти генетично прехвърлен опит и вроден талант като механик. Всеки от тях например можеше да завари всичко, включително и радиоактивни материали, на ръка, безопасно и с минимум защита. Или да възстанови разбит двигател, невиждан преди — само с помощта на аматьорски сечива и час, за да го разгледа.
Посолството имаше две поостарели бронирани машини за борба с размирици. Оръдията бяха свалени и Алекс постави на мястото им устройства по свой избор. Четири коли на посолството, включително и издължен церемониален гравилихтер, който Стен беше наследил от своя предшественик, бяха разглобени, съоръжени с импровизирана броня и екипирани със същите оръжия като първите две.
Четири от бойните лихтери на гурките също бяха модифицирани — с тежки железни V-образни остриета, заварени за предната част. И четирите бяха разположени близо до един от изходните люкове на посолството.
Стен и Алекс правеха и замаскираха бомби, после ги скриваха близо до земята по външните стени на посолството.
Тази нощ Лалбахадур Тапа, когото Стен беше произвел в джемедар, взе два от немодифицираните лихтери и взвод от гурки. Излязоха през една от страничните врати и отидоха да плячкосат склад за железария. Взводът се върна, без да е понесъл жертви. Лалбахадур беше изпълнил мисията си, но, както каза и на Стен, не беше виждал толкова огромно хале с толкова малко стока вътре.
— Как може джохианците да намират толкова време, за да избиват съседите си, а да отделят толкова малко за осигуряването на подслон и храна?
Стен също не знаеше отговора.
Килгър набеляза дванадесет души от охраната на посолството за специални дейности. Те щяха да бъдат въоръжени с откраднатото „оръжие“ и бяха кръстени заради архаичното чувство за хумор на Алекс отряди „Томкет“.
По изгрев слънце посолството беше готово. Стен реши, че нападението ще се случи някъде в късния следобед — трябваше време, за да се организира, да се насъска и мотивира всяка тълпа.
Гурките и Бор бяха готови да противодействат, в случай че тълпата минеше през портите или над стените, или да нападнат, ако се наложеше.
Трябваше да се решат две задачи.
Алекс се погрижи за първата — направи последна проверка на сигурността на посолството, като се концентрира върху всички структури извън територията му, които обаче гледаха към сградата и можеха да се използват за команден център. Това включваше две сгради — една с нови офиси, другата почти изоставен небостъргач от типа на копторите. Всяка имаше нова комуникационна антена на покрива.
И двете бяха белязани.
Синд изпрати най-добрите си стрелци в двора на посолството и им зададе цели. Обхватът беше минимален, разбира се, и упражнението се провеждаше само за да се уверят, че снайперите им не са променили настройките на мерника си от последната стрелба.
Синд се радваше, че снарядите, с които стреляха, бяха с АМ2, а не нормални, защото не й се налагаше да изчислява при какъв сантиметров обхват целта ще дава същото отклонение, като допустимото за един километър или някаква друга глупост от каменния век. АМ2 летеше без отклонения и в права линия, право към целта си.
Оръжията им бяха имперски снайперистки пушки. Смъртоносни, модифицирана партида от уилигъни, използващи стандартни АМ2 снаряди. Но изтласкването не идваше от лазер, като при стандартните пехотински пушки, а от модифицирани линейни ускорители, разположени около цевта. Обикновено изглеждащ визьор автоматично измерваше разстоянието. Ако целта се скриеше от поглед — зад стена например, — окулярът се извиваше, докато мерниците не попаднеха на мястото, където снайперът си мислеше, че е мишената, невидима от другата страна на стената. Дърпане на спусъка и оръжието стреляше зад ъгъла.