Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Съществата, които нямаха намерение да се намесват в истинско физическо насилие, камо ли да рискуват живота си, имаха само секунда, за да примигнат, когато двете огнени дъги профучаха и ракетите избухнаха.
Ударните вълни се разнесоха навън… и други пръсти докоснаха спусъците.
Алфа… Браво… Чарли…
Подбудителите бяха мъртви, преди да успеят да видят как димът се кълби от леговищата на началниците им.
Тълпата замръзна.
А после вратите на посолството се отвориха.
Виковете и писъците утихнаха.
Последва пълна тишина.
След това се чу хрущене от ботуши, които стъпваха върху отломки.
Стен, ограден от двадесет гурки, излезе през вратата на посолството. Всички те бяха с кукрита, петдесетсантиметровите извити ножове, държани под ъгъл от четиридесет и пет градуса спрямо гърдите. В готовност.
Направиха десет крачки напред и спряха, без заповед.
Десет Бор, с насочени уилигъни, излязоха навън и се разпръснаха във ветрило, подсигурявайки фланговете. Те също спряха.
От тълпата се понесе шепот. Това бяха убийците. Тези малки кафяви мъже, които не взимаха пленници, мъже, които, както разказваха слуховете, убиваха и изяждаха собствените си деца, ако те не проявяваха достатъчно кръвожадност. Всички злословия, които най-добрите пропагандатори бяха разпространили за тези непалски воини, злословия, на които гурките не обръщаха внимание, сега произведоха обратен ефект. Тези мъже бяха дори по-ужасни, отколкото слуховете твърдяха. Те не бяха хора дори, а убийци, които се спускаха с дългите си ножове и не оставяха нищо освен кръв и тишина след себе си.
Отново без заповед Стен и гурките направиха една премерена крачка напред. После спряха.
Още една.
И още една.
След още пет крачки щяха да стигнат до отломките.
Тълпата побягна. Хората, решени преди мигове да опустошат посолството и да го разрушат до основи, се превърнаха в стадо уплашени създания, които искаха само да се измъкнат от опасността.
Виейки, пищейки, те се отдръпваха настрани, далече от смъртоносните ножове, и се разбягваха панически.
Стен и гурките не помръднаха.
Стен кимна едва доловимо и гурките, като един, се обърнаха на пета. С отмерена крачка се отправиха към посолството. Бор изчакаха гурките да се приберат, после вдигнаха оръжията и ги последваха.
Вратите се затвориха.
Стен се доближи до една стена, увери се, че никой не гледа, и се опря на нея. Доста близо, помисли си той.
Джемедар Лалбахадур Тапа дойде до него, застана мирно и отдаде чест.
Стен върна поздрава.
— Много добре.
— Не е много добре — отвърна гуркът. — Всеки може да уплаши овце. Или деца. Имперските гвардейци не са отмъстени.
Стен също стана сериозен.
— Тази вечер — обеща той. — Тази вечер или следващата нощ. И вече няма да играем детски игри. Нито с деца.
Всъщност минаха три нощи преди движещата се точка, маркираща издайническия пистолет, да спре.
Заповедта на Стен беше устна, не беше записана никъде и беше много кратка.
Двадесет гурки. Доброволци. Да са готови за специална мисия в 23,00 часа. Само ножове и пистолети. Войнишко облекло.
Алекс най-накрая повдигна вежди: Защо не фототропни камуфлажи?
— Не искам никой да се чуди за това по-късно — каза Стен отсечено. — Това е екзекуция, а не лично отмъщение.
Всички гурки се писаха доброволци, разбира се.
Осем Бор. Всички отлични пилоти. Четири гравилихтери с основно въоръжение.
Синд му каза, че всички искат да участват. Начело с нея, добави тя.
Стен не каза нищо за естеството на специалните задачи. Очевидно нямаше и нужда.
Войниците се събраха в 22,00. Отвън небето беше облачно, черни облаци се стрелкаха пред лицата на четирите луни, които се виждаха в момента.
Нямаше обичайното за гурките окуражаване преди битка. Те знаеха. Както и всеки друг в посолството. Пивниците и коридорите бяха пусти.
Стен и Алекс покриха лицата си с камуфлажен грим, сложиха маскировъчните дрехи и провериха оръжията си. Алекс имаше пистолет и дълъг един метър метален прът, който беше облепил с изолирбанд.
Алекс отиде в комуникационната зала, за да види за последен път целта — следеше не само сигнала от пистолета, но на екрана течаха и кадрите от четири Фрик и Фрак, които Килгър беше изпратил по следите му, както и на още осем, кацнали из района, за да осигурят разузнаването.
Гурките и осемте пилоти Бор влязоха в гаражите на посолството. Синд беше начело на строя.
Стен отвърна на поздрава й и нареди на войските да се подготвят за преглед. Гурките измъкнаха кукритата си. Ремъците на шапките под брадичките им бяха затегнати здраво, а очите им гледаха в небитието.