Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Императорът пресуши чашата си, тресна я в бюрото и обърна страшните си очи към Махони. Лек проблясък… и те продължиха да се движат.
Махони внезапно изпита усещането, че му се разиграва постановка. Фактите на Императора бяха твърде точни. Твърде убедителни: хикс по игрек непременно трябва да означава това, което ще ти бъде казано след малко.
— Не само икономиката се срива — продължи Императорът, — но и лично аз съм затруднен. Почти разорен съм. Както знаеш, Йън, в миналото съм използвал част от личните си ресурси, за да помогна на Империята в тежки времена. Но Тайният съвет ги разграби заедно с всичко останало. Сега дори не можем да се опрем на моите пари.
— Какво възнамерявате да правите, сир? — попита Махони. Тонът му беше неутрален.
— Трябва да събера всички, Йън — каза Императорът. — Навсякъде из Империята има хиляди водачи, които действат по хиляди различни начини.
Той небрежно напълни чашата си и отпи.
— Така че за начало ни трябва уеднаквяване. Второ и по-важно — трябва да сложим край на всички конфликти. Виж какво се случва в Алтайския куп например. Нашият добър и компетентен приятел, посланик Стен, се побърква заради неприятностите, които му създават тези същества. Такива нестабилни региони доведоха до Таанската катастрофа.
Вечният император поклати глава.
— Ще ти кажа, Йън. Единственият изход, който виждам, е всички да минат под едно управление. И от своята позиция преценявам, че аз трябва да бъда този водач. Искам да премахна посредниците, Йън. Оттук нататък искам само аз да командвам парада.
Той сви рамене.
— Или можем просто да се предадем и да си отидем вкъщи. За съжаление, нямаме друг дом, където да отидем.
— Как се вписвам аз, сир? — попита Махони.
— Възлагам ти да ръководиш цялото представление — каза Императорът. — Да оглавиш моя план за възстановяване.
— И какъв е той, ваше величество?
— Моите лакеи ще обявят първата фаза от плана ми в парламента следващата седмица. Ще направя еднократно предложение към всички провинции. Ще ги насърча да предадат независимото си управление. Ще им предоставя шанс да станат доминиони — на моята Империя.
— Извинете ме, сир — обади се Махони, — но защо биха се съгласили на подобно нещо? Защо биха се отказали от властта си? Както сте ми казвали сам, това е противоестествено за повечето същества.
— Със сигурност. Но ще им предложа. А също и пръчка. Но първо за алчността. Като провинции те плащат пълната цена за АМ2. Освен това са със силно ограничени дажби. Като доминиони ще плащат не само по-малко за АМ2, но и по-ниски данъци като цяло.
— Ами ако откажат, сир? Каква е пръчката?
Вечният император се усмихна. Зла усмивка.
— О, като за начало ще увелича с една десета таксите за АМ2 за всички провинции. А също и допълнителни ограничения на дажбите. Което — тъй като икономическата природа не може да се надхитри — ще изстреля цените на пазара до небето.
Тих кикот. Махони потрепери.
— Това е само за начало — изкиска се Императорът. — Имам в ръкава си още няколко изненади. Като дългогодишен създател на крале съм придобил доста добра представа как да ги сваля от власт.
— Да се върнем на първоначалния ми въпрос, сир. Как се вписвам аз? — Махони не беше забравил, че всъщност първоначалният му въпрос беше: „Как мога да ви помогна, сир?“
— Ти ще бъдеш мой представител в преговорите с провинциите. Ще добавя още слава в ковчежето ти с почести — като благодарност, а и за да засиля престижа ти в очите на глупаците, които ще посещаваш. А искам да посетиш всеки главен водач на провинция. Омай ги. Плени ги с твоя ирландски чар. И извий ръцете на когото се налага. Просто бъди твърд, Йън. Увери се, че са наясно с тежестта на пръчката, която ти давам.
— Дълбоко съм поласкан, сир — каза бързо Махони. — Но аз съм най-неподходящият човек за тази работа. Ще бъде нелоялно от моя страна, ако не отклоня тази чест. Подобно действие не би било във ваш интерес… сир.
Императорът обърна гневното си лице към Махони.
— Защо, Йън? — Въпросът беше зададен с мек тон, очите гледаха невиждащо над рамото на Махони.
— Защото смятам, че идеята е ужасна, сир — избухна Махони. — Винаги сте искали да бъда честен. И винаги съм бил… Това мисля, сир. Не искам тази работа. Защото не вярвам в нея.
— Защо да вярваш? Това е план, не е… религия.