Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Но преди три дни и последният викащ, загубен в лабиринта, някога бил сграда към двореца, замлъкна и умря.
Батальонът на Трета имперска гвардия беше престанал да съществува. Ото откри флага им, погребан близо до тялото на Джерети, и накара да го опаковат за доставка до родното подразделение на дивизията. Батальонът можеше да бъде създаден наново след подходящ интервал от време. А можеше и никога да не възкръсне.
Ранените и контузените гвардейци, които се бяха намирали извън казармите, бяха натоварени на борда на „Виктори“ и евакуирани.
Стен беше поставил Мейсън начело на спасителната операция, а самият той беше прекарал голяма част от времето в копаене заедно с останалите служители на Империята. После беше наредил на Мейсън да откара с „Виктори“ жертвите на Първичен свят. Беше пратил на Първичен копие от заповедите си до Мейсън, но не му пукаше особено дали те ще получат императорското одобрение или не. Беше леко изненадан, че бяха напълно одобрени — дори получи кратко кодирано съобщение, че незабавно ще бъде изпратена допълнителна подкрепа.
Следващото комюнике от Първичен беше за награждаването с медали. Някои бяха дадени на гурките или Бор, които Стен беше препоръчал. Други бяха посмъртна почит — като за полковник Джерети и високопоставените офицери на батальона. Ако тези офицери бяха оцелели след взрива, вероятно щяха да бъдат разжалвани и може би разстреляни за престъпна некомпетентност.
Стен, Килгър и Мейсън също бяха наградени. Удостоени бяха с безсмислени медали, които можеха да се захвърлят в някое чекмедже и да се забрави за тях. Катастрофата трябваше да се изучи заради уроците — а не да се отбелязва с медали и панделки. Но такава е природата на всяко военно формирование.
Стен имаше други проблеми.
Взривът, който беше унищожил гвардейците, като че ли бе изиграл ролята на катализатор. Джохи изпадна в нещо като бяс.
Внезапно Империята се оказа враг на Алтайския куп. На Империята трябваше да й бъде даден урок. Империята трябваше да престане да се меси.
Стен се възхищаваше донякъде на кампанията. Тъй като до известна степен тя беше спонтанна — селяните никога нямаха нужда от много насочване за следващия си погром, — но най-вече защото беше хореографски издържана.
Отначало Стен беше в реактивна позиция: пишеше съответните протести до доктор Искра и онова, което Искра насмешливо определяше като правителство; даваше съответните отговори, опитваше се да държи репортерите далече… и същевременно да запази посолството функциониращо и своите служители живи.
Незабавно беше обявил Джохи за много опасен свят и беше информирал всички Имперски светове, че всеки гражданин, посещаващ Алтайския куп, го прави с цената на голям риск за живота си. Той настоя Първичен да изисква виза за всеки, който идва в купа.
Изпрати отряди от въоръжени до зъби гурки и Бор, за да открият всички жители на Империята и да ги ескортират до посолството.
Повечето имперски, посетители — благодарение на някой неалтайски бог — бяха професионални бизнесмени, умели в надушването на опасност и избягването й. Но винаги имаше изключения: възрастни двойки, решили да видят кътче от Вселената, което никога не бяха посещавали; младоженци, избрали Джохи от, както изглеждаше, архаичен пътнически фиш. Стен спаси старите хора. Не успя да се намеси навреме, за да направи същото и с младите двойки.
А после самото посолство попадна под обсада.
Отначало се събра само малка група джохианци, които замеряха с камъни всяко превозно средство или човек, опитващ се да влезе или излезе от посолството. Стен се посъветва с Килгър. Килгър кимна утвърдително. Ситуацията явно се влошаваше.
— Тогава ще им покажем как да организират истинско въстание.
— Да, шефе.
И Килгър се зае да действа, подготвяйки отговор. Вече можеше да го прави и насън. Това далеч не беше първият път, когато той и Стен бяха обграждани от „цивилни тълпи“ на „мирен свят“.
Бяха изработили много ефективен стандартен план за обезвреждане.
Тълпата се увеличи. Вместо камъни започнаха да хвърлят запалителни бомби и импровизирани гранати с пирони, направени от нискокачествени експлозиви.
Според представителя на доктор Искра, И Дийн, тези хора олицетворяваха справедливия гняв на Джохи. Стен не си беше направил труда да запита от какво е породен този гняв. И Дийн бе казал, че Искра, който беше доста зает в момента, с радост ще изпрати войските си да разчистят областта, ако Стен поиска това. Как ли не, помисли си Стен. Още едно клане, което със сигурност ще се припише на мен, тъй като този разговор явно се записва.