Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
„И преди бях със същите крака. Всъщност си спомням, че и в леглото бях с тях.“
— Кейт? Добре ли си?
Гласът на Грей я сепна. Не беше осъзнала, че седи неподвижно с ръка върху чантата.
— О, да, нищо ми няма — излъга Кейт.
Той кимна и заговори по същество:
— С какво мога да ти помогна?
Тя навлажни с език устни и дълбоко си пое дъх, преди да отговори:
— Последния път, когато бях тук, на бюрото ти имаше купчина папки. В най-горните, които ми подаде, имаше снимки, на които бях с Мичъл Уайът. Права ли съм да предполагам, че останалите папки на бюрото ти бяха свързани с разследването му?
Той се подвоуми и предпазливо присви сивите си очи.
— Защо се интересуваш?
— Разследваше ли го? — спокойно настоя Кейт, после сама си отговори: — Ами да, това е логичното заключение. Искам да кажа, че не си изпратил детективи на Карибите, използвайки парите на данъкоплатците, за да ти доставят снимки с моето прелъстяване. И не само моето — добави след кратък размисъл.
— Ако това е целта на днешното ти посещение, знай, че ти си единствената жена, към която той е проявил някакъв интерес, докато бяхте на острова.
— Каква късметлийка съм! — възкликна Кейт, но се опомни и поклати глава, за да не издаде огорчението си. — Всъщност той въобще не се интересуваше от мен… — Понечи да обясни, но усмивката на Грей Елиът я накара да замълчи.
— Тези снимки определено говорят друго. Дори бих казал, че Уайът доста се интересува от теб.
— Нужно ми беше да го повярвам. Както и да е, няма значение. Отклонявам се. — Кейт реши да изостави грижливо обмисления си план и да премине направо към въпроса: — Имам една молба към теб, но ми кажи честно: съществува ли поне минимална вероятност този разговор да си остане между нас?
— Зависи дали ще ми съобщиш за престъпление или не — пошегува се Грей.
Казаното й се стори смешно, дори мило, и този път усмивката й беше топла, естествена.
— Освен ако лековерието и лошият късмет не са обявени за престъпления, няма проблем. Ако ли не — вади белезниците.
— Имаш думата ми, че този разговор ще си остане между нас. — Той се усмихна и се облегна назад, готов да слуша.
— Благодаря. Искам информация за Мичъл Уайът, но интересът ми към него няма нищо общо с убийството.
— И защо е това любопитство?
— Не е любопитство — простичко отвърна Кейт. — Бременна съм.
Все едно че пусна бомба.
— Вероятно и сама ще му намериш координатите, ако се разровиш в Интернет — най-накрая отвърна Грей. — Както и да е, ще ти дам адресите му.
— Не искам координатите му — отвърна Кейт и той за втори път я изгледа учудено.
— Защо не? Той има право да знае за бебето, освен това възниква въпросът и за издръжката.
— Повярвай ми, той няма да пожелае да упражнява родителските си права. Развел се е с първата си жена, когато тя е поискала дете. Нямам никакви претенции към него. Аз обърках нещата с предпазните средства. Изборът да запазя бебето е мой. Нямам нищо против да се нагърбя с цялата отговорност по отглеждането му.
Той я гледа втренчено няколко секунди.
— И какво можеш да намериш в досиетата ни?
— Ивън ми разказа едно — друго за детството на Мичъл, за онова, което семейство Уайът му е причинило. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Да, всъщност знам всичко.
— Наясно ли си също така, че бащата на Ивън е дирижирал и контролирал всичко?
За нейна изненада Грей кимна.
— В такъв случай ще можеш да повярваш в следното: Мичъл инсценира прелъстяването като отмъщение срещу фамилията Бартлет. Аз бях само податлив инструмент в ръцете му. Когато се запознахме в Ангила, нямах представа, че някога е бил в Чикаго, да не говорим, че познава Хенри и Ивън. Обаче той от самото начало е знаел коя съм и когато разбра, че Ивън не е с мен, направи всичко възможно, за да ме вкара в леглото. — Кейт помълча, тъжно се засмя и продължи: — Отмъщението на Мичъл надхвърли всичките му очаквания: нося детето му и се разделих с Ивън.
— С какво ще ти помогнат нашите досиета?
— Трябва да науча нещо повече за него, за да разбера подбудите за действията му. Веднъж разбера ли ги, може би ще му простя и ще обикна детето. Засега не мога да помисля за бебето, без да изпитам омраза към баща му и към мен самата, задето бях такава глупачка.
Грей Елиът отметна глава назад. Кейт затаи дъх. Най-накрая той я погледна право в очите:
— Уилям Уайът похарчи цяло състояние за частни разследвания, защото искаше да научи всичко за братчето си, което е трябвало само да се оправя в живота. Каролин Уайът ни предостави това с идеята, че евентуално може да ни е от полза при нашето разследване.