Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
всъщност нямаше време да мисли, защото от гардероба изскочи Чърч. При вида на Луис, тялото му се изви като дъга, също както на котките, придружаващи вещиците, изрисувани на картичките за Халоуин. Котаракът изсъска. През полуотворената му уста се виждаха острите му като тесли зъби.
— Разкарай се от там — промърмори Луис. Чърч отново изсъска, но не се помръдна.
— Разкарай се, казах! — извика лекарят и хвана първата попаднала му под ръка играчка на Гейдж — пластмасово локомотивче, което на светлината на нощната лампа изглеждаше кафяво, като засъхнала кръв. Замахна към котарака, който не само че остана прикован на мястото си, а изсъска още по-силно.
Изведнъж, без да се замисли, Луис запрати играчката към Чърч — този път не му беше до шеги и до игри; замахна с всичка сила, ядосан и същевременно изплашен от нахалството на котарака, който се криеше в тъмния гардероб в стаята на Гейдж и отказваше да излезе, сякаш това място му принадлежеше.
Попадението му беше съвършено точно. Чърч измяука и избяга. Както винаги напоследък, движенията му бяха тромави — блъсна се във вратата и за малко не падна на излизане.
Гейдж се размърда, промърмори нещо, сетне се обърна на другата си страна и отново заспа. Луис усети, че му прилошава, челото му беше оросено с пот.
— Луис? — прозвуча разтревоженият глас на Рейчъл. — Да не би Гейдж да падна от креватчето?
— Не, Гейдж спи, скъпа. Чърч събори някакви играчки.
— А, добре.
Луис изпита същото чувство, което навярно би изпитал, ако откриеше змия, пълзяща върху гърдите на сина му или огромен плъх, настанил се на полицата над леглото на Гейдж. Естествено, подобна мисъл беше ирационална. Но когато проклетото животно изсъска така злобно от гардероба…
(Помисли си, че е Зелда, нали? Помисли си, че е Веуикият и стуашен Оз.)
Затвори вратата на гардероба, като с крак натика вътре изсипалите се играчки. Заслуша се, докато чу изщракването на ключа, а след моментно колебание дръпна и резето.
Отново се върна при креватчето на детето. При преобръщането завивките на Гейдж се бяха омотали между краката му. Луис внимателно ги издърпа и зави сина си. Сетне дълго стоя до леглото, докато наблюдаваше заспалото дете.
ВТОРА ЧАСТ
ГРОБИЩЕТО НА МИКМАКИТЕ
Когато дойде във Витания, Исус намери, че Лазар е вече от четири дни в гроба. Марта, като чу, че иде Исус, посрещна го и рече:
— Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Исус й рече:
— Брат ти ще възкръсне.