Морелси

Седемдесет и три

— Никой от вас не е длъжен — каза Шам. — Изобщо не го очаквам от никого от вас. Не заслужавам да го правите за мен. Обаче да, разбира се, че продължавам. — Той се усмихна. — С тях.

и Калдера се усмихна. „Благодаря“ — изговориха беззвучно устните ѝ.

От баджерите, устискали да стигнат чак дотук, повечето си тръгнаха след битката за спасяването на брата и сестрата Шроук. Засега Шроук бяха, поне временно, спасени. Да дирят онова отвъд снимките, които баджерите и спътниците им дори не бяха виждали, бе единственото, което ги тласкаше да продължат. Повечето баджери не се интересуваха от дирене. Имаше изключения, имаше и такива, които настояваха да отмъстят на влака от флотата на Манихики, за който Шроук им казаха, че е близо.

Екипажът на „Медис“ някога къртоловен влак, а сега кой ли ти знае какво, след като ги спасиха, както бяха обещали на Шам, бяха длъжни да продължат не повече от баджерите. Капитанката — ако все още беше такава — се заиграваше с тракера.

— Аз обаче ще поостана малко с вас, ако не възразявате — каза Сироко.

— Ах — обади се Вуринам. — Толкова сме близо вече! Защо пък да не видим какво ще намерим?

Говореше от името на мнозинството от екипажа. Онези, от чието име не говореше, се бяха присъединили към множеството баджерски мотриси, като мрънкаха заради чудатия превоз, и бавно поеха обратно на изток, към познатия свят.

— Капитан Нафи? — повика я Шам, тя се сепна и вдигна очи. Продължаваше да бърника по механичния следач с прибор, стърчащ от ръката ѝ. Онази, която сега екипажът ѝ наричаше изкуствената изкуствена ръка.

— Тая проклета джаджа трябва да я хвърлим на Джак Присмехулника — измърмори Фремло.

— Аз оставам на своя влак — каза най-сетне Нафи и продължи да се занимава. Значи това беше.

Поемащите назад и продължаващите напред се разделиха другарски и без злоба и си махаха на прощаване. Флотилията от ветроходни влакове се разпръсна към далечните планини.