Непрогледност
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Непрогледност». Краткое содержание книги:
— Благодаря за поканата — рече Лори, — но съм заета.
— Да де — саркастично отбеляза Лу. — Как така забравих д-р Лимузина!
— Лу, моля те! — възкликна Лори.
— Хайде — каза той и избута стола си. — Ще те закарам до вас. Стига да изтърпиш раздрънканата ми таратайка.
Лори се ококори.
Франко Понти спря черния кадилак пред неаполитанския ресторант на авеню Корона над „Везувио“ и слезе. Портиерът го позна и се спусна да го увери, че ще се погрижат за колата му. Франко му даде десетдоларова банкнота и влезе вътре.
В петък вечер ресторантът винаги бе препълнен. Един акордеонист обикаляше масите и свиреше на клиентите. Наред със смеха и гълчавата се долавяше и някаква празничност. Франко се поспря зад червената плюшена завеса, която отделяше фоайето от салона. Веднага забеляза в едно от тапицираните сепарета Вини Доминик, Фреди Капузо и Ричи Хърнс заедно с две едрогърди мацки с миниполи.
Отиде право при тях. Щом го видя, Вини потупа момичетата и им каза да идат да се напудрят. Понти седна.
— Ще пийнеш ли нещо? — попита Вини.
— Няма да откажа чаша вино — рече Франко.
Вини щракна с пръсти. Моментално се появи келнер. Все така светкавично се върна с чаша и Вини наля на Франко вино от бутилката на масата.
— Имаш ли нещо за мен? — попита Вини.
Франко отпи и обърна бутилката, за да погледне етикета.
— Довечера Анджело Фачоло и Тони Руджеро са при Серино. Значи нямат задачи. Но нощес са бачкали. Не зная какво са правили вечерта, защото ги изгубих. Ала след като хапнаха пица в полунощ, отново ги намерих, бяха запретнали ръкави. Чете ли за убийствата в Манхатън нощес?
— Имаш предвид големия банкер и оня от аукционната къща ли? — попита Вини.
— Точно тях — каза Франко. — Анджело и Тони очистиха и двамата. Голяма каша забъркаха. Насмалко да ги пипнат и двата пъти. Всъщност трябваше да внимавам да не ме приберат като свидетел, особено при банкера. Бях паркирал отпред, когато дойдоха ченгетата.
— И за какво, по дяволите, са им видели сметката? — рече Вини.
Беше почервенял като домат и се бе ококорил.
— Още не зная — каза Франко.
— От ден на ден ченгетата се раздвижват все повече! — измуча Вини. — И колкото повече вдигат врява, толкова повече закъсваме с бизнеса. Наложи се временно да затворим повечето игрални клубове. — Той погледна ядосано Франко. — Трябва да разбереш какво става.
— Пуснах някои пипала — отвърна Франко. — Ще поразпитам и ще държа под око Анджело и Тони. Все някой знае.
— Трябва да предприема нещо — каза Вини. — Не мога да седя със скръстени ръце и да гледам как пращат по дяволите всичко.
— Дай ми още два дни — примоли се Франко. — Ако не разбера какво става, ще светя маслото на Анджело и Тони.
— Но това означава война — рече Вини. — Не съм сигурен, че ми се воюва. Още по-зле за бизнеса.
— Знаеш ли, докторе? — каза Серино. — Не беше толкова страшно. Наистина се бях притеснил, но не почувствах нищо, докато ме оперираше. Как мина?
— По-добре от това, здраве му кажи — отвърна Джордан. Държеше малко фенерче и осветяваше окото, което току-що беше оперирал. — И сега изглежда добре. Роговицата е бистра, камерата — дълбока.
— Щом си доволен ти — каза Серино, — и аз също съм доволен.
Беше в единична стая в богаташкото крило на Манхатънската болница. Джордан правеше последните следоперативни визитации — едва преди половин час беше завършил последната трансплантация на роговица. Само днес бе направил четири. Анджело се беше облегнал на стената. Тони спеше в едно кресло близо до банята.
— Нека няколко дни това око се възстановява — каза Джордан и се изправи. — След това, ако всичко е добре, а съм сигурен, че ще е — добави бързо той, — ще оперираме и другото. После ще бъдете като новороден.
— Значи трябва да чакам и за другата операция? — попита Серино. — Не ми каза. В началото ме увери, че ще чакам само за първата операция.
— Отпуснете се — помоли го Джордан. — Не си вдигайте кръвното. Добре е да има малко време между операциите, та окото да се възстанови, преди да се заема с другото. А при темпото, с което работихме днес, няма да ви се наложи да чакате дълго.
— Не обичам да ме изненадват доктори — предупреди Серино. — Умът не ми го побира как така ще чакам втори път. Сигурен ли си, че окото, което оперира, е добре?