Непрогледност
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Непрогледност». Краткое содержание книги:
— Къде е връзката с твоите случаи на свръхдоза? — попита Лу.
Наведе се, стиснал цигарата в ъгъла на устата си. Бе присвил очи срещу дима.
— Започнах да гледам на моите случаи на смърт от свръхдоза в същата светлина. Да оставим настрана факта, че тези хора са били намерени сами в жилищата си със спринцовка до тях. Веднага ти идва наум, че са убити. Ами ако не са си били сами кокаина?
— Оо, това променя нещата — каза Лу. Облегна се и извади цигарата от устата си. — Вярно е: извършвани са убийства с наркотици. Няма съмнение. Но подбудите обикновено са по-очевидни: грабеж, секс, отмъщение, наследство. Случва се мнозина от пласьорите на наркотици, и то на дребно, да бъдат убивани от недоволните си клиенти. Покойниците от твоята серия не се вместват в тази схема. Мен ако питаш, тези случаи са необичайни, защото починалите очевидно са преуспели, никога не са посягали към опиатите и не са имали сблъсъци със закона.
— Така е — призна Лори.
— Значи мислиш, че някой насила им е бил кокаина? Лори, бъди реалистка. При положение че има хора, готови да плащат луди пари за този боклук, защо някой ще се залавя да провежда личен кръстоносен поход срещу неколцина от най-достойните и най-умните нюйоркчани? Какво ще постигне? По-вероятно е тайно да са вземали наркотици, дори да са ги продавали.
— Едва ли — рече Лори.
— Освен това — добави Лу — нали каза, че не са смъркали кокаина, а са си го вкарали венозно.
— Точно така — потвърди тя.
— Е, как някой ще забие игла на човек, който се съпротивлява? Сестрите по болниците виждат доста зор, докато бият инжекции на пациентите. Пък ти си седнала да ми разправяш, че жертвата се дърпа, не иска да взема опиат, а й го бият против волята й. Чакай малко!
Лори затвори очи. Лейтенантът беше заговорил за най-слабата точка в теорията й за убийствата.
— Ако са им били кокаина против тяхната воля, щеше да има признаци, че са се съпротивлявали. Има ли?
— Не — призна Лори. — Поне аз не открих. — Изведнъж си спомни разбитата статуетка в апартамента на Джулия.
— Единственият друг начин това да е станало, е, жертвите предварително да са били упоени и после да са били очистени със силен наркотик. Поправи ме, ако греша, но вие в Службата по съдебна медицина щяхте да откриете този наркотик, ако го е имало. Нали?
— Да — съгласи се Лори.
— Не те виня, че си помислила за убийство, но вероятността е доста малка.
— Има някои други факти, които открих и които ме накараха да се усъмня — настоя Лори. — Днес бях в жилището на една от последните жертви и портиерът ми каза, че вечерта, когато е умряла, жената се е прибрала с двама мъже, които той не бил виждал преди това.
— Лори, нима тази мисъл за убийствата ти е хрумнала само защото жената се е прибрала с двама мъже, които портиерът не познава?
— Стига де! — сопна се тя. — Не ми се карай толкова. Неприятно ли ти е, че повдигнах въпроса? Всичко това ме тревожи. Като умствен зъбобол е.
— Има ли още нещо? — попита Лу нетърпеливо. — Разправяй.
— При два от случаите жертвите са повикали гаджетата си някъде около час преди да умрат.
— И? — каза Лу.
— И нищо — рече Лори. — Това е. Само ми се стори странно, че тези хора, които уж крият, че вземат наркотици, викат приятелите си тъкмо когато се канят да се упояват.
— Могли са да се обадят по хиляди други причини. Едва ли са си представяли, че всичко ще свърши така. Това единствено доказва, че сами са си били кокаина. Вероятно са вярвали в ширещия се мит за афродизиачните му свойства и са искали приятелчетата им да са подръка, когато достигнат върхова възбуда.
— Сигурно си мислиш, че съм откачила — допълни Лори.
— Няма такова нещо — отсече Лу. — Хубаво е човек да се съмнява, особено в твоята професия.
— Благодаря ти за консултацията. Оценявам търпението ти.
— За мен беше удоволствие — каза лейтенантът. — Винаги когато искаш да провериш нещо, аз съм насреща.
— Вечерята беше много приятна — рече Лори. — Но май трябва да се прибирам. Все пак смятах да поотхвърля малко от работата.
— Ако ти хареса ресторантът — каза Лу, — на драго сърце ще те заведа в още един в Куинс. В центъра на истински италиански квартал. Истинска кухня от Северна Италия. Какво ще кажеш за утре вечер?