Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Докато караха към новото убежище, Аларик отказа да спекулира повече какво може да се е случило. Или дори да обсъжда какво е имал предвид за Райли. Къщата бе несиметрично построена, тип фермерска, разположена доста далече от това, което Вен наричаше рядко използван селски път. Конлан забеляза знаци за коневъдството в района и няколко различни породи коне, докато преминаваха през околността. Той изчака в колата с Райли, докато останалите проверяваха сградата. Никой не искаше да поема повече рискове.
— Не е обезопасено като бункер в момента, но има потенциал да бъде, след като се освежи малко. Плюс това има предимството да е съвсем на гъза на географията — каза Вен, когато се върна.
— Не ме интересува какво ще ти коства. Сложи всички на пост — отсече Конлан. — Всички освен Денал и Бренан. Тях ги остави да почиват.
— Майтапиш ли се? Не бих могъл да ги накарам да си почиват дори и ако ги завържа — каза Вен. — Откакто се свестиха, са се настървили да защитават лейди Съншайн. Изглежда имат да разказват уникална история.
Конлан се намръщи на брат си, но Вен просто поклати глава, а лицето му остана сериозно.
— Аз им вярвам, брат. Те казаха, че тя се е хвърлила насред вампирското меле. Това е много повече, отколкото може да се очаква от нея, човече. — Той погледна към неподвижната фигура в ръцете на Конлан, докато влизаха в къщата. — Тя е изключителна жена. Заслужава нещо по-добро от това, в което я забъркахме.
Кръвта замръзна във вените на Конлан. Когато проговори, едва контролирана ярост се таеше в думите му.
— Заслужава, но аз не мога… аз няма да я пусна да си отиде. Никога, Вен.
Брат му сви рамене.
— Не мен трябва да убеждаваш. Аларик е този, на когото му минават разни мисли през главата по този въпрос. Аз самият ще се радвам да се измъкна от правилата „не съгрешавай и се ожени за единадесет хиляди годишна девственица“. Но доста по-умни от мен мъже ще трябва да разрешат този проблем.
Той въведе Конлан в обширна стая в края на коридора на втория етаж и се извини. Брат му нежно положи Райли в леглото и я зави с одеялото, като си пожела диханията й да не бяха толкова слаби. Кожата и да не беше толкова бледа.
Той придърпа един стол през килима до леглото и взе едната й ръка в своите. И отправи молитва към боговете, които го бяха оставили да страда седем години.
Няколко часа по-късно Вен се върна да му каже че Денал и Бренан молят да го видят. Конлан все още стоеше на стола, държейки ръката на Райли. Имаше нужда поне да докосва кожата й, след като съзнанието и емоциите й бяха затворени за него.
Той се застави да диша, въпреки че камъкът заседнал в гърлото му, заплашваше да го задуши. Аларик беше казал, че тя ще се оправи. Трябваше да се уповава на това.
Мълчанието на Посейдон бе оглушително.
— Доведи ги — заповяда Конлан. — Няма да я оставя.
Вен кимна.
— Предположих, че няма да го направиш. Те са тук.
Конлан наблюдаваше как Денал и Бренан влизат в стаята, с погледи, втренчени в Райли. Бренан му кимна бегло и после отново насочи вниманието си към леглото.
Денал отметна глава назад и нададе такъв вой на мъка, че космите по ръцете на Конлан се изправиха и сякаш ледена вълна се стрелна по гръбнака му.
— Мъртва е? — Денал се запрепъва към леглото. — Тогава това не е било сън?
— Тя е жива — каза Конлан и чак тогава вниманието на Денал се насочи към принца му.
— Аларик каза, че е добре и спи същия дълбок сън, в който бяхте и вие двамата.
— Слава на Боговете — каза Бренан, с тих и благоговеен глас и също се приближи. — Слава на Посейдон, той наистина е бил в стаята с нас, нали?
Конлан светкавично сграбчи ръката на Бренан в стоманена хватка.
— Кажи ми. Какво се случи? Имаше ли битка? Защо Райли не е била защитена?
Бренан коленичи пред него с наведена глава.
— Ние се провалихме, принце мой. Не успяхме да я защитим.
Денал също коленичи и протегна ръка, за да докосне косата на Райли. Конлан му позволи този жест, някак знаейки, че воинът се нуждае да докаже на самия себе си, че тя е жива. Тогава Денал отпусна лице на ръба на леглото и започна да ридае. Силните стонове разтърсиха цялото му тяло. Той произнасяше името на Райли в риданията си заедно с още неразбрани думи, изпълнени с болка.