Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
— Аз се уплаших само като го четох това дяволско нещо — рече Кийн.
Фелдман наклони стола си назад и вдигна крака на бюрото. Четирийсет и шести номер. Той се усмихна. За първи път.
— Трябва да почнеш с Гарсия. Ако не успееш да го откриеш, може с месеци да ровиш около Матис и пак да няма как да вържеш нещата. А преди да почнеш да ровиш около Матис, трябва да поговорим. Ти си ми някак симпатичен, Грантам, и не си струва да те убият за такова нещо.
— Всяка дума, която напишеш, минава през мен, ясно ли е? — намеси се Кийн.
— А аз искам ежедневен доклад — продължи Фелдман.
— Дадено.
Кийн застана до стъклената стена и се загледа в лудницата, царяща в залата. Всеки ден поне по пет-шест пъти настъпваше хаос, но към пет и половина наставаше пълна неразбория. Пишеха се новините, а второто заседание за одобрение на материалите започваше в шест и трийсет.
Фелдман наблюдаваше всичко от бюрото си.
— Това би могло да сложи край на засушаването — рече той, без да поглежда Грей. — Колко стана, пет години ли? Или шест?
— Кажи по-добре седем — обади се Кийн.
— Написал съм и някои добри материали в това време — озъби се, за да се защити Грантам.
— Разбира се — отвърна Фелдман, все още вперил поглед в залата. — Но все втора и трета ръка. Последният голям шлем беше преди доста години.
— Имаше и много самостоятелни акции — добави услужливо Кийн.
— На всеки може да се случи — заяви Грей. — Но този голям шлем ще е в последния кръг на световния шампионат. — Той отвори вратата.
— Внимавай да не пострадаш — изгледа го смръщено Фелдман. — И не позволявай и тя да пострада. Разбра ли?
Грей се усмихна и си тръгна.
Наближаваше площад Томас, когато видя зад себе си сините светлини. Ченгето не го задмина, а остана на метър зад него. Грей забравяше за ограничението в скоростта и въобще не поглеждаше спидометъра си. Щеше да е третата му глоба за шестнайсет месеца.
Той спря на малък паркинг до блока, в който живееше. Беше тъмно и сините светлини проблясваха в огледалото му. Разтърка слепоочията си.
— Излизайте навън — нареди полицаят, застанал до калника.
Грей отвори вратата и изпълни заповедта. Полицаят беше негър и изведнъж взе да се хили. Беше Клийв. Той посочи патрулната кола.
— Влизай вътре.
Двамата седнаха един до друг под сините светлини и се загледаха в спрялото отпред волво.
— Защо правиш това с мен? — запита Грей.
— Имаме си норма, Грантам. Трябва да спрем еди-колко си бели и да ги потормозим. Шефът иска нещата да са балансирани. Белите ченгета спират невинните бедни чернокожи, така че ние, черните, трябва да спираме невинните богати бели братя.
— Предполагам, че ще искаш да ми сложиш белезници и да ме пребиеш до смърт.
— Само ако много ме помолиш. Старшия не може повече да говори.
— Какво е станало?
— Надушил е нещо кофти в службата. Уловил е един-два кофти погледа. И е дочул туй-онуй.
— Като например.
— Ами например, че говорят за тебе и колко много им трябва да разберат какво знаеш. Мисля, че те подслушват.
— Хайде бе, Клийв. Той сериозно ли ги приказва тия?
— Чул е да си говорят за тебе и как си задавал разни въпроси за някакъв пеликан или нещо подобно. Бая си ги стреснал.
— Той какво е чул за тая история?
— Само че ти си подлудял по нея, а тях това доста ги е притеснило. Те са мнителни гадняри, Грей. Старшия казва да внимаваш къде ходиш и с кого говориш.
— И повече няма да се срещаме, така ли?
— Известно време не. Той иска да се скатае и да предава нещата чрез мене.
— Така ще правим тогава. Имам нужда от помощта му, но ти му кажи и той да внимава. Работата е много деликатна.
— Какво е това нещо с пеликана?
— Не мога да ти обясня сега. Но ти кажи на Старшия, че може да му струва живота.
— Не и на Старшия, братче. Той е по-хитър от всичките там, взети заедно.
Грей отвори вратата и излезе.
— Благодаря ти, Клийв.
— Ще бъда наблизо. — Той включи сините светлини. — Следващите шест месеца съм нощна, та ще гледам да те държа под око.
— Благодаря.
Рупърт плати кифличката с канела и седна на едно високо столче с лице към тротоара. Беше полунощ, точно полунощ, и животът в Джорджтаун полека-лека замираше. Няколко коли профучаха по М стрийт, а последните останали пешеходци се отправиха към домовете си. Кафенето беше пълно, но не претъпкано. Той отпи глътка кафе.