Шоколадово докосване
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-337-6
- Переводчик: Маргарита Емилова Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шоколадово докосване». Краткое содержание книги:
Шоколадът
Доминик Ришар познава шоколада – от острия сепващ вкус на лайма и карамела до най-комплексните и фини нюанси на жасмин, лимон, мащерка и кайенски пипер.
Той е единственият мъж, способен да прелъсти женския език.
И знае как да развълнува една жена.
Но тази свита американка с лунички, която седи в салона му и спокойно дегустира изключителното му производство, е нещо различно. Тя сякаш не може да се насити – поглъща на бавни, малки хапки всичко, което той е приготвил... сякаш поглъща него. Дом е завладян от нея, но се бои да не стане агресивен в страстта си, също като баща си. Разкъсван е от любопитство дали тя би се насладила на нещо повече от шоколада му. Може би... на него самия?
Докосването
Джейми Кори със сигурност не е първата жена, привлечена от този смугъл съблазнителен опасен тип. Тя идва ден след ден в луксозната шоколатерия на Дом в Париж и търси наслада в неговия шоколад. Преживяла е брутално нападение и сега се надява декадентските творения на прочутия французин да изцелят душата и тялото ѝ. Но съзнава, че самият мъж, създал тези шоколадови изкушения, е недостижим за нея.
До мига, в който той я докосва...
Неговия шоколад тъмен, предизвикателен, интензивен ги събира.
Нейният апетит за него – ненаситен и заразителен – води до престрастяване.
– Майка ми дори не се опита да ме отведе със себе си, когато си тръгна. Не знам как се правят тези неща: да съм спокоен и надежден, и да те обичам, аз просто опитвам. Аз наистина, наистина съм изгубена кауза.
– Зависи каква е каузата. Ако е непосилно голяма кауза, по-голяма от целия проклет свят, според мен ти ще я спечелиш.
Тя го възраждаше, всеки път, като балсам за душата му.
– Джейми. Как изобщо се появи в живота ми?
– Да видим – тя махна с ръка наоколо. – Защото всичко тук е красиво. И силно. И защото можех да попивам цялата тази красота и сила. Влязох в живота ти, защото ти си го направил такъв, в какъвто човек иска да бъде. И – тя се усмихна леко, погледът ѝ пробяга по лицето му, устата му, тялото му – защото е вкусен.
Пронизаха го желание и наслада, неуправляеми както винаги. Джейми го намираше за красив. Тя мислеше живота му за красив. Тя мислеше, че проклетата му душа е красива. И мамка му, но той можеше да се насити на нейната малка уста, която го вкусваше лакомо.
– Джейми. Искам да вярвам в теб. Искам ти да вярваш и мен. Нямаш представа колко искам да го повярвам. Обаче толкова трудно.
Тя поклати глава. И се приближи плътно до него. Дом ме мислеше, че тя някога щеше да разбере какво предизвикваше у него, когато се облягаше така, сякаш беше негова. Сякаш му имаше пълно доверие. Сякаш се нуждаеше от него.
– Просто ще трябва да опиташ, Доминик – промълви тихо тя. – Виждала съм всичко друго, с което си се захващал, така че ми стига, ако ми обещаеш, че ще опиташ.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Джейми се събуди с болки във врата, напълно дезориентирана. Маси. Камък. Червено кадифе. Кожа. Шоколад. Ухание на шоколад. Какво ставаше? Тя бе заспала на малко червено канапе в стила на Втората империя[55], разположено в едно от любовносладострастните сепарета в салона на Доминик. Една навита на руло сладкарска куртка беше подпъхната под главата ѝ за възглавница. Ето защо мебелите от Втората империя не се славеха с удобство. Две кожени якета ѝ служеха за одеяло: онова, което тя беше подарила на Доминик, покриваше торса ѝ, а старото му яке – краката ѝ.
Беше рано сутрин и светлината започваше да се лее от големите прозорци, хвърляйки сенки върху неговите шоколадови фигурки и витрини.
Ама че на странно място я беше оставил да спи Доминик. Джейми се огледа, премигвайки, и като не го видя на първия етаж, тръгна по витата стълба.
Светлината стана по-силна горе, слънцето изгряваше някъде отвъд градския хоризонт, стопляше и обагряше света в златно. Джейми се закова на място, щом се озова в лабораторията.
Доминик, почти напълно покрит с шоколад, беше стъпил върху плота до блока за скулптурата. Работеше внимателно с малко длето, изрязваше перата на шоколадовото крило.
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
Това беше Нике от Самотраки. От шоколад. Разперила криле. Тялото ѝ летеше в устрем, тя беше стъпила грациозно напред, дрехата ѝ се развяваше – въздушна и уловена в полет.
Джейми вдигна ръце към устата си, останала без дъх от красотата на статуята. От радост.
Доминик трепна, сякаш присъствието ѝ проникваше в неговата концентрация. Той явно изпипваше финалните щрихи, защото на Джейми статуята ѝ изглеждаше завършена. Прекрасна, смела, устремена да полети.
Той се отдръпна от крилото, остави длетото и я погледна безмълвно, докато Джейми съзерцаваше скулптурата. Но когато от миглите ѝ се отрони сълза и се търколи по бузата ѝ, скочи и се доближи до нея. Без думи. Не беше нужно да я пита дали ѝ харесва. Само избърса сълзата от бузата ѝ. А после погледна учудено пръстите си. Вдигна другата си ръка към бузата ѝ и спря.
– Пардон. Омазах с шоколад цялата ти буза. И май няма да мога да го избърша.
– Не! – тя поклати глава, усмивката заблестя през сълзите ѝ. Джейми се почувства като дъга. – Не, ти си целият в шоколад – стружките шоколад се бяха сипали по него и разтапяли върху тялото му часове наред. За да превърне полуоформената скулптура в този шедьовър, той навярно беше работил цяла нощ. Косата му, лицето му, ръцете му, сладкарската му куртка бяха покрити с шоколад. – О, боже. Не вземай душ. Не смей да си миеш ръцете.
На лицето му изгря палава усмивка.
– Колегите скоро ще започнат да идват.
– Аз ще карам мотора. Не е много по-трудно от скутер, нали?
– Ъмм. Може би мал...
– Шшшт. Ти само седни зад мен и се постарай да останеш невредим. Или пък може да отидем пеш. Моят апартамент е съвсем близо. Ще изглеждаш малко глупаво на улицата, но, Доминик, можеш да го направиш за мен. В момента ти си въплъщение на най-дивата женска мечта.
55
Периодът от 1852 до 1870 г. във Франция, когато се води мащабна колониална политика в Северна Африка, Близкия и Далечния изток. – Б. р.