Шоколадово докосване

– О, боже, май ще ми прилошее.

Дом я отмести от скута си и направи няколко крачки към червената кадифена завеса. Джейми залитна и се изправи, проследи го със слисан поглед. От нейното предложение за брак ли му прилоша?

Дом подпря ръка в бялата стена с релефа от розови пъпки, облегна се на нея. Вдиша дълбоко. После издиша, изви глава и я погледна.

– Наистина ли искаш да кажеш това? Ти искаш да... ти... Джейми – очите му заблестяха от силна емоция. – Не казвай това, освен ако не си сигурна, освен ако никога няма да ме изоставиш пред олтара. Какво говоря? Как можеш да си сигурна? Познаваме се едва от десет дни.

– Един месец – поправи го Джейми. – Аз те познавам от един месец.

Неволно ъгълчетата на устните му потрепнаха. Той погледна малката маса, където тя сядаше, после нагоре, към горната площадка на спираловидната стълба.

– Сигурна съм – каза Джейми. – Доминик. Е, сега, когато се видяхме един друг, ако ти повярваш в мене...

– Джейми – той поклати бавно глава, сякаш движението му причиняваше непоносима болка. – Не знам дали трябва да вярваш в мен.

Тя отстъпи крачка назад, мислейки за всички красиви брюнетки и блондинки и, да, сигурно и червенокоси жени, които той виждаше всеки ден.

– Аз се преструвах, Джейми – Дом проследи с длан белите розови пъпки с копнеж. – Преструвах се. За да те задържа. Аз съм негодник.

Джейми го погледна, сякаш той ѝ говореше на някакъв непонятен език. Дом не смееше да я погледне в очите. Той пусна проклетите розови пъпки и се доближи до грубата каменна зидария. До камъка, до който току-що се бяха любили. Долепи длани до мястото, където топлината на тялото ѝ се беше просмукала в камъка.

– Но ти знаеш това, нали? – попита тихо той. – През цялото време, докато вярвах, че ти ме мислиш за перфектен. Ти знаеше.

– Перфектен!? – възкликна слисано тя.

– Да – устата му застина. Той удари с юмрука си камъка. – Явно ти никога не си мислела това.

– Не казвам, че си безгрешен – Джейми прозвуча стреснато. – Тоест, за бога, Доминик, ти например наистина имаш мръсна уста. И на места тази твоя дебела кожа изтънява толкова много, че под нея се вижда цялата ти душа. Ти си прекрасен.

Той притисна ръка до гърдите си, с разперени пръсти, сякаш можеше да се прикрие.

– Недей да гледаш в душата ми.

– Ще гледам каквото си искам, по дяволите. Тя е красива.

Той я погледна безпомощно. Всеки момент щеше да се свлече на пода и да се разплаче в скута ѝ, сякаш тя беше неговата изгубена майка. А Джейми изобщо не приличаше на майка му... той не искаше тя да му бъде майка, просто... тя го обичаше. Всеки път, когато го поглеждаше така, сякаш той беше луната и звездите, Дом се чувстваше по-добър. Но в същото време помнеше, че не е. Не е добър.

– Джейми. Аз прекарах шест години в скотобойна. Баща ми ни пребиваше като кучета, мен и майка ми.

Тя изохка и трепна. О, мамка му, може би тя не знаеше това. Той можеше да го крие по-дълго. Но Дом си заповяда да продължи да говори.