Артас: Възходът на Крал-лич
- Автор: Голдън Кристи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Артас: Възходът на Крал-лич». Краткое содержание книги:
Но невинаги е било така. Много преди душата му да се слее с тази на оркския шаман Нер’зул, Крал-лич е бил Артас Менетил, принц на Лордерон и достоен паладин на Сребърната ръка.
Когато заразата на немъртвите заплашва всички, които обича, Артас е принуден да тръгне на обречен поход в търсене на рунически меч, който ще му осигури нужната сила, за да спаси родната си земя. Но целта на пътешествието му ще изиска тежка цена от новия си господар и това ще отприщи едно ужасяващо проклятие. Пътят на Артас ще го поведе към арктическата пустош до Замръзналия трон, където той накрая ще срещне най-тъмната съдба…
— Крал Артас! — извика Кел’Тузад. — Имате ли нужда от помощ?
Артас не отговори веднага. Опитваше се да си поеме въздух, после бавно се изправи и видимо се успокои.
— Не… не, болката отмина, но… cилите ми отслабнаха.
Гласът му беше изпълнен с недоумение. Ако Силванас имаше сърце, то сигурно щеше да прескочи от радост при тези думи.
— Нещо не е наред тук. Аз…
Болката отново го разтърси. Тялото му се сви, а главата му се отметна назад. Устата му се отвори за безмълвен вик от болка, а вените по шията му се издуха като въжета. Кел’Тузад пърхаше около любимия си господар като объркана болногледачка. Силванас просто гледаше студено, докато спазмите отминаха. Бавно и внимателно той се свлече от Инвинсибъл. Ботушите му удариха в плочите, подхлъзнаха се и той се строполи на земята. Призракът протегна кокалестата си ръка, за да помогне на принца… не, на самопровъзгласилия се крал да се изправи на крака.
— Старата ми стая — простена той. — Трябва да си почина… и да се подготвя за дълго пътуване.
Силванас гледаше как се оттегля, тътрейки се немощно към стаите, в които беше израснал, а устните й се изкривиха в усмивка. После призрачните пръсти на ръцете й леко потрепнаха и гневно се свиха в юмруци.
В Силвърпайн цареше странно спокойствие. Леки мъгли нежно се стелеха върху влажната земя, покрита с борови иглички. Силванас знаеше, че под истинските си крака, ако имаше такива, щеше да ги почувства меки и еластични… щеше да вдиша богатия вечнозелен аромат на влажния въздух. Но тя не почувства нищо, не усети никакъв аромат. Носеше се безплътна към мястото на срещата. С такова нетърпение я очакваше, че изобщо не съжаляваше за рискованото си решение. Артас се радваше да превръща красивите, горди куел’дорейски женски елфи със силна воля в банши, след успеха си с нея. Беше й ги предоставил — на нея, рейнджър-генерала им в живота — да ги контролира и командва, сякаш беше подхвърлил кокал на вярната си хрътка. Скоро щеше да разбере колко вярно домашно животинче беше тя наистина. След като беше дочула разговора между Властелините на ужаса, тя беше изпратила баншитата си да разговарят с тях и да съберат информация.
Демоните с готовност бяха приели пратениците й и бяха поискали господарката им да се присъедини към тях тази вечер, за да обсъдят „нещо от общ интерес, свързано с настоящия статус на Кралицата на баншитата“.
Дълбоко в гората тя видя слаба зелена светлинка и се понесе към нея. Явно я очакваха, както бяха обещали — трима огромни демони се обърнаха към нея, а крилете им изплющяха, издавайки вълнението им.
Балназар проговори първи.
— Лейди Силванас, радваме се, че дойдохте.
— Как можех да откажа? — отвърна тя. — По някаква причина вече не чувам гласа на Крал-лич. Волята ми отново е моя.
Наистина беше така и точно затова тя успяваше да прикрие превъзбудата в гласа си. Не искаше демоните да разберат повече, отколкото беше склонна да признае.
— Вие, Властелини, явно знаете причината за това.
Те размениха погледи и лицата им се озариха от усмивки.
— Разбрахме, че Крал-лич губи силата си — каза Вариматрас със злокобен тон. — Заедно с нея отслабва и способността му да контролира немъртви като теб.
Това беше чудесна новина, стига да беше истина. Но за Силванас това не беше достатъчно.
— А какво ще стане с крал Артас? — продължи тя, без да успее да скрие сарказма, изричайки титлата му. — Какво ще стане с неговата сила?
Балназар махна пренебрежително с черните нокти на ръката си.
— Той ще престане да ни дразни, като лятна мушица, на която времето просто е свършило. Въпреки че руническият му меч, Фростморн, съдържа мощна магия, силите на самия Артас ще изчезнат с времето. Неизбежно е.
Силванас не беше напълно сигурна. Тя също беше подценила Артас и заедно със студената омраза в сърцето си носеше вината от участието си в кървавата му победа.
— Искате да го премахнете и се нуждаете от помощта ми — каза безцеремонно тя.
Детерок, който изглежда беше главатарят, стоеше мълчаливо, докато братята му разговаряха със Силванас. Те бяха нервни и бесни, но неговото изражение беше останало невъзмутимо. Сега вече се обади и той, с глас, изпълнен с чиста омраза.
— Легионът може да е унищожен, но ние сме натрезими81. Няма да позволим някакво човече да ни победи.
81
натрезим — nathrezim (англ.) — Б.пр.