Артас: Възходът на Крал-лич
- Автор: Голдън Кристи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Артас: Възходът на Крал-лич». Краткое содержание книги:
Но невинаги е било така. Много преди душата му да се слее с тази на оркския шаман Нер’зул, Крал-лич е бил Артас Менетил, принц на Лордерон и достоен паладин на Сребърната ръка.
Когато заразата на немъртвите заплашва всички, които обича, Артас е принуден да тръгне на обречен поход в търсене на рунически меч, който ще му осигури нужната сила, за да спаси родната си земя. Но целта на пътешествието му ще изиска тежка цена от новия си господар и това ще отприщи едно ужасяващо проклятие. Пътят на Артас ще го поведе към арктическата пустош до Замръзналия трон, където той накрая ще срещне най-тъмната съдба…
Останаха само Артас, Фростморн, който пееше доволен, че е погълнал последната частица от душата му… и оркът, чието лице се беше изкривило от победоносен смях.
— Да! — възклика оркът, смеейки се маниакално. — Знаех си, че ще направиш този избор. Толкова дълго се беше борил с последните капки доброта и човечност в теб, но вече всичко свърши. Момчето те задържаше, но сега си свободен.
Нер’зул стана. Макар и с тяло на стар орк, той се движеше с лекотата на младеж.
— Ние сме едно, Артас. Заедно ние сме Крал-лич. Няма повече Нер’зул, няма повече Артас — има едно-единствено величествено същество. С моето знание можем…
Очите му се разшириха, когато острието го прониза.
Артас пристъпи напред, забивайки светещия и жаден Фростморн все по-дълбоко в привидението от съня му, което някога е било Нер’зул, после Крал-лич и скоро нямаше да бъде нищо… абсолютно нищо. Той обхвана с ръка тялото на орка и доближи устни до ухото му — толкова съкровен жест, колкото беше и щеше да бъде отнемането на нечий живот.
— Не — прошепна Артас. — Няма ние. Никой не ми казва какво да правя. Ти ми даде всичко, от което се нуждая… Сега силата е моя и само моя. Сега има само едно аз. Аз съм Крал-лич. Готов съм.
Оркът потрепна в ръцете му, ужасен от предателството… и изчезна.
Чашата на Джейна се строши, паднала от внезапно отслабналите й ръце. Тя изпъшка и за миг не можа да си поеме дъх, докато студът на влажния и мрачен ден пронизва тялото й. Ейгуин беше там и сложи кокалестите си ръце върху нейните.
— Ейгуин… Аз… Какво стана?
Гласът й беше слаб, разтревожен и изведнъж от очите й рукнаха сълзи, сякаш тъжеше ужасно от загубата на… нещо…
— Не си въобразяваш — каза нежно Ейгуин. — И аз го почувствах. А какво беше… е, сигурна съм, че ще разберем.
Силванас се сепна, сякаш гигантският демон пред нея я беше ударил. Той, разбира се, никога не би посмял да го направи. Вариматрас присви блестящите си очи.
— Милейди? Какво има?
Той. Винаги беше той. Ръцете на Силванас се свиха в юмруци и се отпуснаха.
— Нещо се е случило. Нещо с Крал-лич. Усетих го.
Вече нямаше връзка между тях, поне не такава, която да я контролира. Но може би нещо беше останало, нещо, което да я предупреждава.
— Трябва бързо да започнем да изпълняваме плановете си. Мисля, че времето изведнъж ще се окаже прекалено ценно.
Много дълго време той не почувства нищо. Седеше на трона неподвижен, чакащ, сънуващ. Беше покрит с лед, но не като затвор, не — ледът беше като втора кожа.
Преди не знаеше какво чака, но сега разбра. Беше направил последните стъпки от пътуването, което беше започнал толкова отдавна… което беше започнал, когато мракът за пръв път се появи в света му в лицето на млад принц от Стормуинд, който оплакваше мъртвия си баща. Пътят му премина през Азерот до Нортренд и този Замръзнал трон, и безкрайното небе. До търсенето на най-истинското си аз и изборът да убие както невинната част от себе си, която го задържаше, така и другата — която го създаде.
Артас, Крал-лич — сам със своето величие и сила, бавно отвори очи. Ледът върху тях се пропука и се посипа на малки парченца като ледени сълзи. Под красиво инкрустирания шлем, който покриваше бялата му коса, се появи усмивка. Той се събуди, размърда се бавно и леденият пашкул, който вече беше ненужен, се пръсна на малки частици. Той се събуди.
— Започна се.