Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Госпожице Дарси, току-що казахте на съда, че познавате обвиняемата. А сега твърдите, че никога не сте се запознавали с нея?
— Не — рязко възрази старицата. — Не съм казвала подобно нещо. Познавам нея — тя посочи към обвиняемата — от деня, в който се роди. Казах, че никога не съм познавала София Баста.
— Но, госпожице Дарси…
— Това не е София Баста — най-после изгуби търпение Роуз Дарси. — София Баста не съществува.
На съдия Муньос бе нужна цяла минута, за да въведе ред в залата. След като ахканията замряха, старата жена продължи:
— Истинското й име е Софи. Софи Смит. Не знам откъде идва тази глупост — Баста, но това не е името, с което беше родена.
— Казахте, че познавате София… Софи, откакто се е родила. Познавахте ли майка й?
— Не, госпожо. Аз съм служителка на социалната служба. Майка й я изостави след раждането в клиника в Харлем. Случайно работех в клиниката онази нощ, затова я видях малко след като се роди. Дребно бебенце, но борец още тогава. Прекара първите три седмици от живота си в прочистване от хероин. Майката явно се бе дрогирала по време на бременността. Детето извади късмет, че оцеля. Служителите в клиниката кръстиха малкото момиченце Софи.
Роуз Дарси се завъртя и погледна обвиняемата.
— Тя винаги ще си остане Софи за мен.
— Какъв контакт имахте със Софи след онази нощ?
Старицата се усмихна тъжно.
— Не толкова често, колкото ми се искаше, макар че вероятно съм я виждала по-често през детските й години, отколкото който и да било друг. Беше сладко момиченце, обичливо и чувствително. Но имаше проблеми още от самото начало.
— Психологически проблеми?
Уилям Бойс скочи на крака.
— Възражение. Подвеждане на свидетелката.
— Възражението се подкрепя. Внимавайте, госпожице Уотс.
— Да, Ваша Чест. Госпожице Дарси, в какво отношение обвиняемата е имала проблеми според вас?
— Психиатрите й могат да ви дадат клинично обяснение. Но според моите наблюдения тя беше свита и затворена, не умееше да се сприятелява и бе склонна да фантазира и да се самозаблуждава. Службата за деца бе наясно с проблемите й. Софи бе непрестанно местена от едно сиропиталище в друго.
— Защо?
Госпожица Дарси се обърна към обвиняемата и каза нежно:
— Защото никой не можеше да се справи с нея. Никой не я разбираше.
— Но вие я разбирахте?
— Не бих твърдяла това. След като навърши тринайсет, тя заяви пред колегите, че вече не искала да ме вижда, и изгубихме връзка. Никога не разбрах защо.
София Баста вече плачеше открито, а всички телевизионни камери бяха насочени към красивото й, обляно в сълзи лице.
— Сигурно ви е било трудно — отбеляза Елън Уотс.
— Да, беше — простичко потвърди Роуз Дарси. — Обичах я.
Следващата свидетелка на Елън Уотс, Джанет Хупър, бе работила в „Буковете“, сиропиталището, където Софи бе живяла в края на тийнейджърските си години. Дебела жена с прегърбени рамене и огромни торбички под очите, които говореха за постоянна депресия, Джанет Хупър определено не изпитваше обичта на Роуз Дарси към обвиняемата.
— Беше много трудна. Груба. Затворена. Отнасяше се презрително към мен и колегите.
— Не е ли било типично за възрастта й?
— Не. — Джанет Хупър поклати глава. — Беше нещо повече. Търгуваше с външния си вид по забележително студен, циничен начин. Досието й от предишния дом сочеше същото. След като навлезе в пубертета, момчетата вечно се въртяха около нея, както можете да си представите. Тя не ги обезкуражаваше, а се наслаждаваше на вниманието им.
Елън Уотс се намръщи.
— Развратна ли беше?
— Много.
Алвин Дюбре примигна с помътените си старчески очи към Елън Уотс, сякаш искаше да я попита какво, по дяволите, правеше. Призоваването на свидетели, които обрисуваха клиентката й като пресметлива курва, трудно щеше да спечели съчувствието на съдебните заседатели. Пък и очернянето на Софи бе негова работа.
Но Елън Уотс продължи спокойно:
— Разбирам. И колко дълго продължи това поведение?
— Мисля, че докато навърши шестнайсет. Когато се сближи с Франки.
Джанет Хупър се извърна към Франки Мансини, който срещна погледа й с обичайното си презрение.