Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Не съм тук, за да споря върху фактите, дами и господа. Би било глупаво да правя това, да не споменаваме и че би било неуважение към жертвите и семействата им.
— Точно така! — извика една от бившите приятелки на Майлс Баринг, с което си спечели мръсен поглед от съдия Федерико Муньос и одобрение от всички останали.
— Работата ми е да се придържам към фактите. Да сложа край на слуховете за клиентката ми и да ви представя истината. Истината за това какво е извършила тя и какво не е. Истината за връзката й с другия обвиняем, Франки Мансини. И истината за това коя е тя всъщност.
Елън Уотс се доближи до масата на защитата, подканвайки съдебните заседатели да я проследят с поглед и да видят жената, чийто живот държаха в ръцете си.
— Тя е наричана Ангел на смъртта. Принцеса. Вещица. Чудовище. Никой от тези епитети не е верен. Името й е София Баста. Тя е човешко същество, жена от плът и кръв, чийто живот е дълга поредица от тормоз и страдания — каза адвокатката и си пое дъх. — Възнамерявам да покажа, че госпожица Баста е била жертва в тези престъпления, също като мъжете, изгубили живота си.
Повечето от съдебните заседатели се намръщиха с неодобрение. Викове „Позор!“ се чуха из залата и подтикнаха съдия Муньос да разпореди тишина.
Елън Уотс продължи:
— Истината може да не е приятна, дами и господа. И може да не е онова, което искате да чуете. Но разкриването на истината е задачата ми в съдебната зала и в предстоящите дни ще ви я покажа в цялата й грозота.
Развълнувана и изпълнена със страст, адвокатката се завъртя и посочи обвинително Франки Мансини.
— Този човек, а не клиентката ми, е ръководил, планирал и извършил убийствата. Знаел е, че София е уязвима, психически нестабилна и самотна, затова Франки Мансини я е манипулирал, превърнал я в оръжие, което да използва, за да постигне извратените си цели. Да обвините София Баста в убийство, е също така нелогично, както да обвините ножа, пистолета или въжето. И днес ви моля да чуете истината. Да приемете истината. Нищо няма да върне Андрю Джейкс, Пиърс Хенли, Дидие Анжу и Майлс Баринг. Но истината може да им позволи най-после да почиват в мир.
Елън Уотс седна. В залата се възцари пълна тишина. Някои от съдебните заседатели очевидно не одобряваха думите й. Други изглеждаха объркани от тях. Но за разлика от Уилям Бойс Елън Уотс се върна на мястото убедена, че е приковала вниманието на всички в залата.
Съдия Федерико Муньос се обърна към другия адвокат на защитата.
— Господин Дюбре, ако желаете да се обърнете към съда…
Алвин Дюбре се надигна, прокашля се и се замъкна бавно до същото място пред съдебните заседатели, където бе стояла Елън Уотс. Тази сутрин той изглеждаше още по-смотан от обикновено. Посивялата му коса стърчеше дивашки от едната страна на главата му, а полукръглите му очила бяха изкривени настрани. След като промърмори „Много добре, Ваша Чест“, той се обърна към съдебните заседатели.
— Дами и господа, ще бъда кратък. Възхищавам се на уважението на госпожица Уотс към истината. И го подкрепям с цяло сърце. За съжаление на госпожица Уотс обаче, истината няма да реабилитира клиентката й. София Баста е циничен манипулатор. Тя, а не господин Мансини, е подмамила четирима невинни мъже и ги е отвела до смъртта им. Да не забравяме, че това са били преуспяващи и интелигентни светски хора. Ако госпожица Баста е успяла да измами тези хора, а също и старши полицейски служители по целия свят, и дори едно от „децата“ на жертвите си — той погледна към съсипаната фигура на Мат Дейли, отпуснат в инвалидната си количка на първия ред, — колко лесно й е било да контролира клиента ми, клинично освидетелстван шизофреник с множество емоционални и психични проблеми. Истината, дами и господа, е, че госпожица Баста е хладнокръвният убиец тук, а не господин Мансини. Благодаря ви.
Алвин Дюбре се завлече обратно до стола си. Дани Макгуайър се загледа в него. Беше забелязал, че по време на речта си Алвин Дюбре не бе погледнал клиента си нито веднъж, нито бе подканил съдебните заседатели да го направят.
„Вероятно защото типът изглежда адски зъл, а тя прилича на изгубено в гората агънце“ — помисли той.
Припомни си София и Франки от предишните им превъплъщения като Анджела Джейкс и Лайл Реналто. Днес, докато ги наблюдаваше в съда, впечатлението му бе, че и двамата са същите като тогава. Тя все още изглеждаше невинна и нежна. Той все още излъчваше арогантност и коварство. Алвин Дюбре уцели истината много точно в едно отношение. София Баста го беше „подмамила“. Всъщност думата „подмамила“ едва-едва обрисуваше онова, което бе направила. В ролята на Анджела Джейкс тя бе омагьосала бившия детектив. И в известно отношение все още го омагьосваше.