Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Съдия Муньос обяви двайсет минути почивка, преди адвокатите на защитата да започнат да призовават свидетелите си. Навън в коридора Дани Макгуайър се приближи до Мат Дейли.
— Добре ли си?
Дани все още се чувстваше виновен за подозрението си, че Мат Дейли е убиецът в онази съдбовна нощ в Мумбай. Докато го гледаше сега, слаб и съсипан, не само физически, но и емоционално, мисълта, че той би могъл да убие жертвите, изглеждаше абсурдна. Мат Дейли не можеше да нарани и муха. Единствената утеха на Дани бе, че самият Мат нямаше представа за подозренията му. След арестите по случая двамата отново се сприятелиха. Дани и Селин дори отседнаха при сестра му Клеър и мъжа й Дъг, когато отидоха на почивка в Ел Ей. Семействата Макгуайър и Дейли определено се бяха сближили.
— Добре съм, но се тревожа за нея.
— За кого?
— За Лиза, разбира се.
Дори сега, цяла година след събитията в Индия, Мат Дейли все още говореше за София Баста като за „Лиза“ и очевидно още я обичаше. Колкото до делото, Мат Дейли бе изцяло на страната на Елън Уотс. Мансини беше лошият, а „Лиза“ — обърканата му, манипулирана жертва.
— Дюбре е гадно копеле. Ще й нанесе повече вреда от оня смотаняк Бойс. Как може да стои там и да дрънка тези гадости?
— Върши си работата — меко отбеляза Дани. — Никой от нас още не знае истината. И няма да я узнаем, преди да чуем показанията на свидетелите.
Мат го изгледа объркано.
— Аз знам истината — простичко каза той, после се завъртя и се отдалечи.
33.
Дейвид Айшаг погледна нетърпеливо часовника си „Ришар Мил“, който струваше половин милион долара. Засега делото бе истинско мъчение. Седнал само на няколко метра от жената, за която навремето бе вярвал, че ще е до него завинаги, той не само трябваше да изслуша смазващите доказателства срещу нея, но и да обясни на съда как самият той е бил подмамен да се ожени и да промени завещанието си в полза на смъртоносната изкусителка.
И през цялото време Сара Джейн, както Дейвид още мислеше за нея, не го погледна нито веднъж. Не се опита да му се обясни нито с поглед, нито с жест. Но сега най-после Дейвид Айшаг щеше да я чуе да говори. Срамуваше се да го признае, но все още копнееше тя да отвори уста и да докаже невинността си. Да пропъди кошмарите и да се върне у дома при него. Разбира се, той бе наясно, че това е абсолютна лудост. Само тънка граница го делеше от горкия Мат Дейли, а това бе граница, която Дейвид не възнамеряваше да прекоси. Но въпреки всичко перспективата Елън Уотс да призове София Баста като първата си свидетелка го накара да изтръпне от нетърпение.
— Защитата призовава Роуз Дарси.
Разочарованието на Дейвид Айшаг отекна в раздразненото мърморене в зала 306. Зрителите бяха чакали седмици да чуят красивата жена на един от столовете на обвиняемите да заговори за тежките си престъпления. Вместо нея изгърбена, крехка старица се настани на свидетелската скамейка, подкрепяна от съдебния пристав. Роуз Дарси се подпираше на дървен бастун, висок почти колкото нея, но въпреки възрастта и грохналостта си, тя излъчваше решителност. Бялата й коса бе стегната спретнато в кокче, а сините й очи проблясваха оживено върху съсипаното й, набръчкано лице.
Съдебната зала нямаше да е напълно разочарована обаче. За първи път от началото на делото София Баста изглеждаше обзета от силни емоции. Тя изхлипа и стисна ръба на масата.
— Госпожо Дарси, можете ли да потвърдите името си за съда?
— Роуз Франсис Дарси — ясно произнесе старата жена. — И съм госпожица. Никога не се омъжих.
— Съжалявам, госпожице Дарси. Познавате ли някого от обвиняемите по делото?
— Да. Младата дама.
Старицата погледна обвиняемата и очите й се напълниха със сълзи.
— Разбирам — кимна Елън Уотс. — И кога се запознахте със София Баста?
— Никога не съм се запознавала със София Баста.
Съдебните заседатели си размениха объркани погледи. За момент Елън Уотс изглеждаше не по-малко озадачена. Ама че късмет щеше да е да се окаже, че първата й свидетелка си е загубила акъла.