Ангел на мрака

Петридис кимна.

— Това отговаря на моето становище. Във всекидневния му живот либидото на Франки бе потиснато. Това, което го възбужда, не са мъже или жени, а контрол. Контрол и върху двата пола. Франки изпитва дива омраза към мъже, които са изоставили жените и семействата си, както е направил баща му. Също и към стари богати мъже, като доведения му баща, на които гледа като на мъчители. Предполагам, че това са били мотивиращите фактори зад насилието и секса в тези убийства.

— Благодаря ви — кимна Елън Уотс и се усмихна на Алвин Дюбре. — Нямам повече въпроси.

За изненада на всички в залата и най-вече на съдия Федерико Муньос, Уилям Бойс скочи на крака. Досега не бе пожелал да проведе кръстосан разпит на свидетелите и явно смяташе, че случаят му е железен и не се нуждае от помощ. Но показанията на доктор Петридис бяха толкова убедителни, че прокурорът внезапно изпита нуждата да парира ударите му.

— Доктор Петридис, споменахте, че по време на терапията господин Мансини е проявявал силна омраза към по-стари мъже.

— Точно така.

— Но все пак не изрекохте думата „патологична“. Не беше ли патологична омраза?

— В обикновен разговор можете да я наречете така. Но клинически — не.

— Разбирам. Също така описахте госпожица Баста като „празна черупка“, в която Мансини можел да налива своите мнения и идеи.

— Точно така.

— Но когато госпожица Баста е действала, подтикната от омраза, казвате, че става дума за патология.

— Да, но това е различно.

— Как е различно, докторе?

— В нейния случай има прехвърляне. Тя е действала като друг човек, заради друг човек.

— А той не е ли правел същото? Не е ли разигравал фантазиите си на разстроено и тормозено малко момченце? Не е ли прехвърлял омразата си към Тони Реналто и собствения му баща върху жертвите, които изби?

— Дааа — проточи доктор Петридис неловко. — Прехвърлял е. Но в клиничен смисъл това не е достатъчно, за да го оневини въз основа на психични проблеми. Той е знаел какво прави.

— Съгласен съм. Знаел е, че убитите мъже не са баща му или доведеният му баща.

— Разбира се.

— София Баста също го е знаела.

— Да, тя би осъзнала това. Но…

— Нямам повече въпроси.