Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Той поклати глава.

— Който и да е водачът им, определено знае какво прави. Няма да ни е лесно.

— М-да, и мястото е прокълнато — добави Мурадин.

— Тъй е — продължи джуджето, когато всички се обърнаха към него, а Туралиън забеляза, че Бран и Кърдран кимат утвърдително. — Наш’те Тъмни Железни брат’чеди… — той спря, за да се изплюе от лошия привкус на самото им име — са построили тая крепост, но сега там, под повърхността, живее нещо мно’о по-тъмно.

Той и останалите джуджета потръпнаха.

— Ако там има нещо друго, явно не пречи на орките — отбеляза Лотар. — Ако се прикрият там, ще ни е трудно да пробием защитата им.

— Но можем да го направим — изненада го с думите си Туралиън. — Разполагаме с числеността и уменията да ги победим.

Лотар му се усмихна.

— Да, можем да го направим — съгласи се той. — Ще е предизвикателство, но обикновено е така, когато си струва.

Той понечи да каже още нещо, когато дочуха познатия шум от скърцане на броня и се обърнаха, за да видят мъжа, който яздеше към тях. Бронята му бе очукана, но все още блестеше, а на гърдите му бе изписан същият символ, който носеше Туралиън — образът на Сребърната ръка. Когато ездачът се приближи, пламъците осветиха огненочервената му коса и брада.

— Утър! — Лотар се изправи и подаде ръка на паладина, който я стисна здраво.

— Милорд — отвърна Утър.

Той стисна и ръката на Туралиън и кимна към останалите.

— Дойдохме възможно най-бързо.

— Лордерон чист ли е? — попита Кадгар, когато Утър седна на един камък до тях. Изглеждаше уморен.

— Чист е — отвърна той, а в буреносно сините му очи проблесна тиха гордост. — С другарите ми се погрижихме за това. Нито един орк не остана там, както и в околните планини.

За миг Туралиън усети остра болка при мисълта, че е трябвало да бъде с хората на Ордена. Но той бе получил друга задача от самия Фейол и изпълняваше същите задължения като Утър и другите паладини.

— Чудесно — Лотар се усмихна. — И пристигаш много навреме, сър Утър. Тъкмо открихме последното местоположение на орките и ще го достигнем за…?

Той се обърна към джуджетата братя до него. Те познаваха региона най-добре и можеха по-точно да преценят разстоянието.

— Пет дни — отвърна Бран, след като се замисли за миг. — Сти’а да не ни изненадат с нещо по пътя.

Той вдигна очи към брат си и кимна.

— И ако ше ’одиш в Блекрок, ние идваме с теб. Ня’а те оставим да се биеш срещу ония сам.

— Не забелязах ник’ви засади — отбеляза Кърдран и се намръщи, като че ли някой се бе усъмнил в разузнаваческите му способности. — Цялата Орда се придвижва стабилно към крепостта.

Той погледна към Лотар, сякаш предвиждаше следващия му въпрос.