Стоманена целувка [bg]

— Така е — отговори Джера. — Но яли ли сте някога лоша лазаня?

Ник се усмихна.

Сервитьорката донесе кафето.

— Нещо за теб? — обърна се тя към Виторио.

— Не, благодаря, Хана.

Тя се обърна и тръгна.

Джера сключи набръчканите си пръсти и наведе глава.

— Е, аз съм Вито.

— Интересувам се от ресторанта ти, Вито.

— Имал ли си ресторант?

— Храня се в тях. Цял живот.

Е, през по-голямата част от живота си…

Дебелият мъж се разсмя.

— Не е за всеки.

— С това искам да се занимавам. Винаги съм искал. Квартално заведение. Хората да се застояват тук. Да общуват. Дружеска атмосфера. И каквото и да се случва с икономиката, човек трябва да яде.

— Всичко това е вярно, но се иска много работа. Усилена работа. — Джера го огледа. — Макар че не приличаш на човек, който се бои от работа.

— Не се боя. Получих договора от адвоката ми и го прегледах. Вижда ми се добър. Каква цена искаш? Имам малко пари. Наследих ги от майка си, когато тя почина…

— Съжалявам.

— Благодаря. Преговарям и с две банки. Сега стигнахме до същината. За цената. Ще се пазарим малко и съм сигурен, че ще стигнем до споразумение.

— Разбира се. Плащаш колкото поискам и се споразумяваме. — Виторио говореше полушеговито, полусериозно. Това беше бизнес.

Ник се облегна назад и уверено заяви:

— Преди да продължим нататък, трябва да ти кажа нещо.

— Добре.

— Лежал съм в затвора.

Вито се наведе напред и внимателно се вгледа в него, сякаш току-що беше казал, че кожата му е найлонова.

Ник продължи да го гледа в очите и да се усмихва.

— Обвиненията бяха въоръжен обир и нападение. Не съм го направил. Никога не съм извършвал престъпление. Работя, за да докажа невинността си, и мисля, че ще бъда оневинен. Може да ти покажа доказателството след няколко дни, а може и да отнеме повече време. Но искрено се надявам, че ще осъществим сделката.

— Не си го направил. — Това не беше въпрос, а подкана да продължи.

— Не. Опитвах се да помогна на някого и се заплетох в системата.

— Не можеш да получиш разрешително за алкохол, а това е една трета от доходите ни.

— Адвокатът ми действа за разрешително. Смята, че ще успее. Когато ме оневинят, няма да има проблем.

— Не знам, Ник. Всичко това е ново за мен. Аз съм собственик от двайсет години. Създал съм си име.

— Да, разбирам. — Ник говореше уверено, защото се чувстваше уверен. — Но адвокатът ми каза, че мога да поискам оправдателна присъда от съда, пълно реабилитиране.

— Трябва скоро да продам ресторанта, Ник. — Вито вдигна ръце с дланите нагоре. — Имам проблеми. Здравословни. — Той огледа помещението, където имаше трийсетина редовни клиенти. Един мъж поиска сметката. Джера повика сервитьор да го обслужи. — Персоналът е проблемът. Идват и заминават и не се явяват на работа или се държат грубо с клиентите. Крадат. Трябва да ги уволниш. Ти си като баща и училищен директор едновременно. О, те се опитват да те оберат.