Стоманена целувка [bg]

30.

— Не знам, Ами.

Сакс наля черен чай и погледна озадачено майка си.

Бяха се върнали от прегледа — рентген и електрокардиограма за предстоящата след няколко дни операция — и седяха в слънчевата кухня на къщата на Амелия в Каръл Гардън. Роуз живееше и тук, и в собствената си къща на шест преки оттам. Когато трябваше да отиде на преглед, ѝ беше по-лесно да остане тук, тъй като лекарят ѝ и болницата, където щяха да ѝ поставят байпас, бяха наблизо. И щеше да се възстановява тук след операцията.

— Не знам за Ник. — Роуз взе сувенирната чаша от Нюйоркската полиция и добави мляко в чая си. Амелия допиваше кафето си от „Старбъкс“. Хладко, както го обичаше Ник. Тя го притопли и седна срещу Роуз.

— Появата му беше шок за мен. — Сакс се вгледа изпитателно в майка си, която беше с пола и блуза, чорапогащник и златна верижка на тънкия си врат. Както винаги, Роуз се беше издокарала за доктора, сякаш отиваше на църква. — Все още не съм сигурна какво да мисля.

— Как е изкарал там, в дранголника? — Роуз имаше чувство за хумор. Беше го развила на по-късен етап от живота си.

— Не говорихме за това. Нямаше причина. Вече нямаме нищо общо помежду си. Той е като непознат. Не говоря за лични неща с продавачки или с някого, когото срещна на улицата. Защо да говоря с него?

Амелия усети, че обяснява твърде много и говори твърде бързо. Роуз, изглежда, също забеляза това.

— Дано нещата за него се оправят — приключи разговора Сакс. — Трябва да отида пак при Линкълн. Не сме разследвали извършител като този досега.

— Домашен терорист ли е? Така пише във вестниците. И чу ли онзи репортаж по телевизията? Хората вече не се качват на ескалатори и асансьори. Един мъж получил инфаркт, докато изкачвал десет етажа в офис сграда в Среден Манхатън. Нямал доверие на асансьора.

— Не. Пропуснала съм го. Умрял ли е?

— Не.

Още една жертва на сметката на Неизвестния заподозрян 40.

— Какво искаш да взема за вечеря? Почакай. Сали ще идва ли?

— Тази вечер не. Ще играе бридж.

— Искаш ли да отидеш? Мога да те закарам до тях.

— Не. Не ми се ходи.

Амелия се замисли за времето, когато майка ѝ и баща ѝ бяха кралицата и кралят на кварталния бридж клуб. Какви времена бяха… Лееха се коктейли, половината пушеха като комини и играта за последните няколко ръце беше забавно абсурдна благодарение на безбожни стратегии, съчинени в алкохолно опиянение. (Амелия се радваше на тези нощни купони, защото можеше да се измъкне и да се мотае с другите хлапета в квартала и дори да се поразходи с колата или да спретне някоя гонка. По собствените си признания навремето Амелия Сакс беше лошо момиче.)

На вратата се позвъни. Тя се приближи и погледна през шпионката.