Стоманена целувка [bg]

— Дони беше добро момче — бавно каза Роуз. — Не знаех, че е имал проблеми.

— Той искаше да се оправи, но… пристрастяването е лошо нещо. Трябваше да направя повече. Включих го в няколко програми, но не проследих както трябва какво става с него.

Роуз Сакс нямаше навика да утешава хората, да ги потупва по ръката и да казва: „Стига, стига, направил си каквото си могъл“.

Тя само кимаше със стиснати устни, сякаш искаше да каже: „Да, трябвало е да направиш повече, Ник. Тогава нямаше да отидеш в затвора. И Дони можеше още да е жив. И нямаше да разбиеш сърцето на дъщеря ми“.

— Роуз, ти може би не искаш да имаш нищо общо с мен. — Ник се усмихна тъжно и погледна Амелия. — Вероятно и ти. И напълно ви разбирам. Исках само да ви кажа, че трябваше да взема решение и да избера брат си пред Амелия, теб и десетки други хора. За малко да не го направя и да го хвърля на вълците, но размислих. Много съжалявам. — Той стана и протегна ръка.

Роуз бавно я стисна и каза:

— Благодаря ти, Ник. За някои хора е много трудно да се извинят. А сега, чувствам се малко уморена.

— Разбира се. Тръгвам си.

Сакс го изпрати до вратата.

— Знам, че не очакваше това, но трябваше да го направя. Като в дванайсетте стъпки в програмата за лечение на „Анонимни алкохолици“. Да си призная и да се извиня. — Ник повдигна рамене. — И Дони би го направил, ако беше стигнал толкова далеч.

Той я прегърна спонтанно. За миг. Но Амелия усети, че ръката му трепери, когато докосна гърба ѝ — точно там, където беше счупен прешленът на Линкълн Райм. Тя отстъпи назад. И за момент се зачуди дали да го попита какво е открил и каква е загадъчната следа, но после се отказа.