Стоманена целувка [bg]

Това е очевидно, помисли си Райм. Съжаляваше, че е включил това в текста.

— Какво имаме от покрива? — нетърпеливо попита той.

— Парченце стъкло — отговори Арчър, която беше приближила инвалидната си количка до масата с уликите и гледаше прозрачен найлонов плик, където, изглежда, имаше само пепел.

— Изсипи го, Мел.

Купър го направи.

— Пак не го виждам — измърмори Линкълн.

— Няколко са — поправи се Джулиет. — Две, не, три парченца.

— Да не би да имаш микроскопско зрение?

Арчър се засмя.

— Господ ме е надарил с добри нокти и отлично зрение. Горе-долу това е всичко.

Не спомена какво ѝ е отнел.

С помощта на очила с лупи Купър откри и извади парченцата стъкло и ги сложи под микроскопа. Образът се прожектира на екрана.

— Стъкло от прозорец, как мислите? — попита Джулиет.

— Да — отговори Райм. Той беше анализирал хиляди стъкълца през годините, докато извършваше огледи на местопрестъпления — от малки, разпръснати от куршуми, падащи тела, камъни и автомобилни катастрофи, до по-големи парчета, умишлено и старателно превърнати в ножове. Ръбовете и гладките страни на късчетата, които беше събрала Сакс, не оставяха съмнение, че са от прозорец — и не на автомобил, защото предпазното стъкло беше много различно, а от жилищна сграда. Линкълн спомена това.

— Горе вдясно има някакъв дефект — подчерта Купър.

Приличаше на мехурче.

— Старо и евтино стъкло — отбеляза Райм.

— И аз мисля така. Отпреди седемдесет и пет години? Може би и по-старо.

Съвременните стъкла бяха почти съвършени.

— Сравни ги с контролните проби. Къде са те, Сакс?

Тя посочи няколко плика, в които имаше микропроби от части на покрива далеч от мястото, където беше стоял заподозреният. Купър започна да ги сравнява под микроскопа.

— Няма други стъклени частици.

И в офиса на Тод Уилямс нямаше. Заподозреният беше влязъл през задната врата. Нямаше и в жилището на Бенкоф. Откъде бяха пренесени?

— Нещо друго?

Купър трябваше да изчака, за да анализира пробите с газовия хроматограф и масспектрометъра. Той още чакаше резултатите от пепелта, която беше събрала Амелия. След няколко минути те бяха готови. Мел прочете обобщените данни.

— Няма катализатор.

— Това говори, че по всяка вероятност извършителят не е влязъл с взлом и не е разлял бензин или керосин в апартамента.

— И без това беше малко вероятно — обади се Джулиет.

— Защо го казваш? — попита Сакс.

— Предчувствие. Извършителят като че ли се гордее, че използва контролера, за да убива. Знам ли. Би било някак неелегантно да добавя бензин.

— Може би — каза Амелия.

Райм беше съгласен с Арчър, но не каза нищо.

— Изследвай другата улика. От наблюдателния пост на покрива.

Половин час и повече Купър анализира различни проби. Хроматографът отделяше съставните части, а масспектрометърът ги идентифицираше.