Интервенция [bg]

— Трябва да те помоля за нещо — изтърси той накрая. — Нещо, което ме кара да се чувствам виновен.

Лори се пое рязко дъх и усети как ръцете й изстиват.

— Почакай! — каза тя с нотка на отчаяние, съзнанието й веднага я пренесе към любопитния епизод с мобилния телефон в банята предната вечер. — Ако ще ми казваш, че имаш връзка, не искам да го чувам. Това е нещо, с което не мога да се справя! Точно сега имам да се справям с толкова много неща и не съм сигурна, че ще мога да го понеса. — Думите изскочиха от устата й накъсани, докато тя се опитваше да се сдържи да не се разплаче.

Джак бързо се надигна и седна до нея. Прегърна я през раменете.

— Нямам никаква връзка, за бога! — каза той, шокиран от предположението. — Онова, което искам да те помоля, е дали ще имаш нещо против да изляза тази вечер с двама мои състуденти от колежа. Единия си го срещала, Шон Дотри.

— Археологът? — попита Лори с облекчение и сълзите изпълниха очите й. — Археологът с младата съпруга.

— Точно така — каза Джак.

Изумен от идеята на Лори, че може да има афера, умът му го пренесе към обещанието, което бе дал на Джеймс. Беше се заклел да не споменава вероятността, че може да са открили костите на Дева Мария, както и самото съществуване на костницата. За Алекс не се безпокоеше. Искаше му се да сподели с Лори нещо важно, нещо значимо, така че да успокои притесненията й.

— Миналата нощ ти казах, че се отказвам от кампанията си срещу алтернативната медицина, макар да изпитвам отчаяна нужда от нещо, отклоняващо вниманието. Е, появи се нещо, направо изневиделица се стовари върху мен.

— Чудесно — каза Лори, като все още се бореше да си възвърне равновесието. — Радвам се да го чуя. И какво е то?

Джак й разказа историята за костницата от началото и, както знаеше, че ще стане, това тотално я плени и очарова, дори без да прави асоциацията с Дева Мария.

— Нямах дори отдалечена идея, че си познавал архиепископа на Ню Йорк — каза Лори, напълно смаяна.

— Беше част от стария ми живот, който се опитвах да забравя — обясни Джак. — Всъщност, бях изненадан, че Шон не го спомена, когато вечеряхме с него и със съпругата му.

— Няма значение. Но е наистина удивително, както и цялата история за костницата и свитъците. Нямам търпение да науча повече.

— Аз също. Не би могло да има нищо друго, което да е способно до такава степен да ангажира мислите ми. Ако вярвах в милостта на Бог, бих си помислил, че е изпратено свише. — Джак се усмихна вътрешно, осъзнавайки колко вярно е всъщност.

— Извинявай, че допуснах мисълта, че имаш връзка — промърмори Лори. — Не съм на себе си тези дни.

— Не е нужно да се извиняваш — каза Джак. — Никой от нас не е на себе си, и аз в частност.

— Разбира се, че можеш да отидеш на вечеря — каза Лори. — При това с моята благословия.

— Благодаря. Но това ме кара да се чувствам още по-виновен, отколкото преди. Разбираш ли го?