Интервенция [bg]

Настроението му постепенно се подобри, тъй като времето беше почти идеално с кристално ясното си сапфирено небе и температури, които се бяха вдигнали до средните за Ню Йорк през декември. Във въздуха витаеше усещане за празник, тъй като градът гъмжеше от ранобудни купувачи, тръгнали на коледен пазар, надяващи се да избегнат тълпите.

Маршрутът на Джак към къщи минаваше покрай Зоологическата градина в Сентръл парк, която беше задръстена от деца и родители. Джак усети да се надига буца в гърлото му, когато се запита дали някога ще има шанс и той да излезе и да се забавляват така с Джей Джей. Продължи по-нататък и се изравни с красива площадка с улей, изграден от полиран гранит. Спря за минута да погледа децата, които пищяха, викаха и се смееха. Радостта им беше заразителна и изкара на лицето му усмивка, карайки го да си спомни собственото си лудо детство. Но миг по-късно мислите му отново се върнаха към болестта на Джей Джей и трудния въпрос кое ще победи — дали мистичната сила на тялото на сина му, в случай че лечението би могло да бъде рестартирано… или точно толкова мистичната сила на задействаната от клетките на ДНК невробластома. Класическа колизия за правилното и грешното.

Усетил още по-силно стягане в гърлото, Джак се метна отново на велосипеда и завъртя бясно педалите, за да прочисти съзнанието си. За щастие хубавото време беше изкарало всички навън — той изведнъж се оказа заобиколен от тълпи други колоездачи, бегачи, скейтъри и пешеходци, така че с усилие успяваше да избегне да не се сблъска с някого.

Излезе от парка на 106-та, откъдето вече ясно можеше да види къщата си — тя изпъкваше като единствената, напълно реновирана. После погледът му бе привлечен от нещо, което не би искал: гледката на съседите му, които загряваха на баскетболното игрище. Неспособен да устои, Джак скочи на тротоара и спря до оградата от метални халки.

Още не бе успял да си поеме дъх, когато един от играчите тръгна към него без да бърза. Казваше се Уорън Уилсън и беше безспорно най-добрият играч. С годините, прекарани в кварталните игрища, двамата с Джак се бяха сприятелили.

— Хей, човече, излизаш ли? Още имам място за един.

— Бих искал — каза Джак, — но Лори е затворена вкъщи с Джей Джей и се налага да се прибера и да я освободя. Разбираш ли?

— Ясно. Мини по-късно тогава.

Борейки се със съвестта си, Джак проследи как Уорън се присъединява към групата. После с неохота обърна велосипеда си и пресече улицата, понасяйки го на рамо по каменните стъпала.