![13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/4/13-te-svetini-bg-download.jpg)
13-те светини [bg]
- Автор: Скотт Майкл, Фрийдман Колет
- Серия: 13-те светини #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-954-2928-28-7
- Переводчик: Бойко Маринов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, сержант, какво ще кажете?
Виктория Хийт поклати глава.
— Не съм сигурна. Ако предположим, че Милър е била тук, това значи ли, че Оуен Уокър е бил с нея? Или става дума за друг мъж?
— Според описанията на свидетелите може да се каже, че е бил Уокър. — Тони Фулър замълча и след малко добави: — Тя е бегълка, тогава защо е спряла тук? А и изглежда са правили секс. Което ме кара да мисля, че сексът е бил по взаимно съгласие. Може би имаме проява на стокхолмски синдром.
— При който заложникът се привързва емоционално към похитителя си?
— Да — отвърна Фулър. — Но те се познават от съвсем скоро. Възможно ли е да стане толкова бързо? — учуди се той.
— Не трябва да забравяме, че тя никога не е имала истинска връзка. Доколкото знаем от проверката на биографичните данни за нея, тя е имала само две случайни връзки с момчета откак е навършила 18 години. За това се е погрижила майка й.
Фулър отново огледа стаята. Какво всъщност се е случило тук? Гостите от съседните стаи бяха съобщили, че чули ужасно грухтене и викове и помислили, че става дума за див секс.
Защо никой вече не иска да се намесва в каквото и да било? Откога хората са станали толкова страхливи? Светът бавно потъва в тиха апатия.
— Чудя се дали Уокър не се е опитал да избяга и дали не е имало сбиване заради това. Но ако е било така, тогава как са излезли от хотела, без никой да ги види?
Сержант Хийт внезапно се наведе и повдигна чаршафа. Отдолу се показа правоъгълно парче хартия, върху което бе напечатано нещо. Без да го докосва, тя наклони глава и прочете:
— „Първи международен келтски фестивал на изкуствата и културата «Денят на Вси светии»“. — Като хвърли поглед нагоре, тя добави: — Мисля, че това е някакъв музикален фестивал. Автобусите тръгват на всеки кръгъл час от „Марбъл Арч“ — дочете тя. — Фестивалът ще се състои в Мадок, Уелс и започва утре. Може би това означава нещо.
— Този лист може да е лежал тук с дни — каза кратко той.
Без да докосва хартията с пръсти, сержант Хийт мушна върха на химикалката си в едно идеално кръгло петно от кръв. Кръвта бе зацапана.
— Какво ще кажете: дали това е кръвта на Оуен? — Попита тя. — Мога да се обзаложа, че ще намерим негови отпечатъци върху листа.
— Може и нищо да не значи. Но от друга страна…
— Това е още една сламка — усмихна се Хийт.
— Ще се хвана здраво за всички тях… защото не разполагаме с нищо друго.
80.
Бяха останали само три.
Последните три светини, които щяха да пристигнат като пратка за него през следващите няколко часа.
И скоро нищо нямаше да може да го спре.
На тридесет крачки от дървената врата, покрита с железни нитове, Ахриман вече усещаше първите струйки на силата, пълзящи по кожата му като насекоми — онази фантастична енергия, от която косъмчетата по ръцете му настръхваха и от която целият му гръбнак потръпваше.
На петнадесетина стъпки от вратата вече усещаше мощта на силата като осезаемо присъствие във въздуха, което се въртеше безспир около него, а самият въздух бе възсолен и наелектризиран от онова, което неуките наричат „магия“.
Но едва когато пристъпи в миниатюрната стаичка без прозорци, силата го обля напълно. Тя се плискаше по голата му кожа като топло масло или докосване на любовник, а вкусът, който оставяше по езика му, бе горчив и тръпчив.
Ахриман откри, че мисълта — че това е само част от енергията, слаба утайка от тринадесетте ръчно изработени, подплатени с олово и запечатани ковчежета — му вдъхва страхопочитание. Кутиите от кожа и кадифе бяха подредени в кръг покрай стените на стаичката, на равни разстояния една от друга. Всяка кутия бе сложена в центъра на идеален кръг, около голям пентаграм, в който бяха вписани символите на архангелите и тринадесетте имена на Господ.
Десет от кадифените кутии бяха заключени и обезопасени с восъчни и оловни печати, гравирани с древния талисман, познат като „Печатът на Соломон“.
Ахриман съвсем съзнателно не погледна към трите празни кутии — празнотата им бе подигравка над него. Той се обърна и погледна екрана, на който видя Вивиен в тъмницата, където тя се занимаваше с Дон Клоуз, Пазителят на Ножа на конника. Тя го измъчваше като показваше голото си тяло, използваше плътта си, за подлуди мъжа, и му обещаваше неща, които той никога нямаше да получи в замяна на местоположението на древния предмет.