13-те светини [bg]

— Майка ти твърди, че баща ти не е истинският ти баща.

Вятърът довя воя на тварите.

— И според нея кой съм аз? — попита момчето.

— Тя казва, че си Божият син.

— Има много богове.

— Но само един е истинският Господ.

— А според тебе кой съм аз? — попита предизвикателно момчето.

— Мисля, че ти си син на Мириам и Йосиф. Но майка ти ми каза, че си пропъждал демони и аз й вярвам. — Той посочи с ръка към брега. — Можеш ли да прогониш онези там?

— Не — отвърна момчето просто и се извърна на другата страна. — Защото те не са обладали никого… те са от тази земя и са част от нея.

— Можеш ли да очистиш тази земя от тях?

Йешуа се облегна на дървените перила и се взря към брега. Едно по едно, създанията от Демонския род се изправяха и обръщаха поглед към него, змийските им опашки свистяха по пясъка и камъните, а раздвоените им езици потрепваха. Внезапно един от демоните, по-млад от останалите, се метна във водата и краката му се показаха сред разбунените вълни. Момчето гледаше безстрастно как солената вода залива копитата му, бялата пяна изведнъж се оцвети в кървавочервено и го запрати обратно върху брега. Писъците му огласиха въздуха, докато простряното му тяло помръдваше леко, а белите му кости се показаха през димящата кожа.

Няколко фомори се нахвърлиха върху него и разкъсаха тялото му.

— Местните жители твърдят, че демоните се чифтосват с човешки жени. Страшни разкази се носят за родените от съвокуплението полуизроди — каза тихо Йосия. Той гледаше напрегнато към момчето и забеляза как кокалчетата на ръцете му побеляха, а раменете му се изопнаха от гняв. Той внезапно осъзна, че в момчето са се насъбрали страшен гняв и ужасна ярост. — Те създават нова раса, безбожна, ужасяваща раса.

— Бих могъл да ги изпратя обратно в тяхното собствено царство — каза внезапно Йешуа, — но ще трябва да остана тук и да пазя портите затворени. А аз не мога да остана тук, защото другаде е моето място. — Момчето наведе глава и на Йосия му се стори, че си приказва с някого. А когато отново вдигна глава, тъмните му очи искряха. — Бих могъл да създам по-особени ключове, които да държат вратата към техния свят, към Другия свят, заключена. — Момчето се обърна бързо и очите му се спряха върху денковете със стока, които лежаха под насмолените кожи: пиала и поднос, нож, шахматна дъска, копие, оглавник, рог, пурпурна мантия, точило, меч.

— Мога да ги пропъдя, да ги заключа с тринадесет ключа, осветени със сила, по-древна от този свят…