13-те светини [bg]

Дори и сега, след двадесет години, ходенето бос по росна трева го възбуждаше повече от всичко.

Той излезе в овощната градина както си бе в светлосинята пижама на капки и мокрите краища на долнището го пляскаха по глезените и залепваха по кожата му. На половината път той свали дрехите си и се доближи до нея гол. Пристъпи в кръг, очертан с бял тебешир в тревата. Милдред разтвори ръце, придърпа го в тежките си обятия и притисна лицето му към тъмните си зърна, преди да го дръпне надолу в тревата.

Любиха се, докато първите лъчи на лятното августовско слънце се показаха над хоризонта, пресъздавайки акта, при който богинята се отдаваше на Луг, бога на слънцето, актът на единение на човека и бога, при който се натрупва живот за идващите зимни месеци. Доста по-късно, той узна, че този ден се нарича Лугнасах и е свещен за древните култове.

Няколко часа по-късно през този особен ден тя му каза, че е последователка на Древното учение и след това, когато се свечери, му разказа за светинята, за кожената торбичка, която носеше на шията си.

През следващите няколко месеца Ахриман Саурин се завръщаше в Мадок всеки уикенд и по време на големите и междусрочните училищни ваканции и Милдред обучаваше тялото и разума на момчето на основите на вяра, която е била древна още преди Христос да бъде разпънат на дървения кръст.

Сякаш изведнъж неговото обучение придоби посока и цел и той спечели стипендия за Оксфорд. Посвети десет години от живота на изучаването на фолклора и митологията, религията и метафизиката, а докторската му дисертация, която се основаваше на скритото учение в „Златната клонка“ на Фрейзър, утвърди реномето му. Обаче, докато общодостъпният образ на Ахриман Саурин представяше бляскав млад учен, неговите лични проучвания го водеха по все по-тъмни, все по-варварски пътеки, свързани с изучаването на предметите, познати под името Тринадесетте светини.