Сърца за изгаряне [bg]

Мозъкът ми отскачаше от стените на черепа с всяка крачка, затова не се пресилвах много. По-скоро се влачех, отколкото вървях. Спрях за малко в кухнята, където изгълтах една шепа аспирин без вода.

Определено онзи, който чукаше, нямаше бърза работа, следователно можеше да почака. А ако не искаше, толкова по-зле за него — не давах и пет пари.

Дръпнах резето и открехнах вратата, колкото да видя кой се е довлякъл.

Уили Трюдо.

По устните му играеше усмивка. Той се опита да я прикрие, независимо че в мига, в който ме видя, тя се превърна от естествена в пресилена.

— Здрасти, Джак.

— Уили? Какво търсиш тук?

Той ми подаде някакъв лист.

— Съседката ти ми даде това, за да ти го връча. Показа си носа бегло преди двайсетина минути.

Списъкът за пазаруване на госпожа Лийч.

— Какъв ден сме днес?

Уили ме натика в апартамента и сбърчи нос:

— Четвъртък. Каква, по дяволите, е тази воня?

Не бях излизал от апартамента цяла седмица. Миналия четвъртък госпожа Лийч бе проявила чудеса от храброст, бе прекосила коридора и бе пъхнала списъка за пазаруване под вратата ми. Беше се притеснила да не съм я забравил. Преди една седмица.

— Тук е егати кочината — каза Уили.

Видя роклята на Герди на пода и се взря в нея. После забеляза и бикините до нея.

— Да нямаш гости? — каза тихо.

— Не ги пипай.

Прозвуча малко по-грубо, отколкото възнамерявах.

— Съжалявам. Просто… недей, моля те.

Уили се отдръпна, погледна празното легло в спалнята ми, след което се върна във всекидневната. Огледа се бавно наоколо.

Отвори с върха на пръста си кутията с пица върху масата и остави капака да падне обратно, след като видя съдържанието ѝ. Май бях поръчал това в събота. До пицата имаше няколко кутийки с китайска храна. Най-отдавнашните бяха в кухнята. Свободните пространства между остатъците от храната бяха запълнени с празни бутилки от „Джеймисън“, „Капитан Морган“ и много други, с най-различен цвят, размер и марка.

Почесах се по корема.

— Какво искаш, Уили?

— Адвокатът ти ми се обади. Искаше да те проверя как си. Каза ми да те замъкна до кантората му, ако трябва — и с ритници.

— Адвокатът ми ли? Откъде е взел номера ти?

— Знам ли…

— Какво ти каза?

Уили прелисти обявите със скицата на Стела, затиснати от кутията с пица.

— Виждал съм такива из града. Дънк ме светна за какво става въпрос преди няколко месеца. Успя ли да я издириш?

— Коя дата сме днес?

— Двайсет и девети юли, защо? Не беше осми август.

— Просто нямам календар.

Уили разбра защо го питам:

— Имаш още седмица и малко.

Дълбоко в себе си се учудих, че помни. Не бяхме говорили за това, откак бяхме деца. Преди години. Преди цял живот.

— Да, в случай че благоволи да се появи — отвърнах. — Какво ти каза адвокатът?

Уили се облегна на масата.