Нежни екстази

— Лъже! Тя не носи мое дете! Никога не съм бил с нея! — изкрещя той.

Тя се засмя щастливо. За пръв път заговори на английски.

— Знам, Сив орел. Никога не си пожелавал и обичал друга жена след като ме срещна мен. Вярвам ти и те обичам с цялото си сърце. Знам, че Лия те е изкушавала много пъти. Но също така ми е известно, че ти никога не си предал нито мен, нито любовта ни, дори и когато си ме смятал за умряла.

Той наведе глава, за да скрие вината в черните си очи, вина, която тя вече знаеше и прощаваше.

— Погледни ме, Сив орел — меко му нареди тя. — Не ме ли чуваш? Вярвам ти. Нищо не се е случило между теб и Лия.

Той избърса капчиците пот, избили върху горната му устна.

— Как можеш да ми вярваш, когато не си спомняш предишната ни любов?

— Тъкмо затова ти вярвам и ти се доверявам. Спомням си. Не чу ли, че свободно говоря сиукски? Не се ли учуди защо? — запита го тя.

Той вдигна глава и се загледа в нея.

— Да, любов моя, всичко си спомням — отвърна тя на неизречения му въпрос. — Ти забрави да ми кажеш, че след като моите хора те бичуваха, ти ухапа ръката ми, за да ги накажеш чрез мен. Забра ви да ми съобщиш, че нощта, когато се съединихме, аз бях с красива бяла рокля, онази нощ, когато глупаво се опитах да избягам от любовта ти. Как ме гъделичкаше с перца в деня, когато се би заради мен. Забрави да ми кажеш как се любехме с часове край реката по залез слънце, след като ти заблуди белите и ме освободи от форт Пиер. Как улових белия орел уанапин. Или пък как уших първата ти риза от еленова кожа. Ти стоеше край мен, докато раждах Сияйната стрела. Избра името Слънчев облак за втория ни син. Забрави да ми разкажеш и други много важни неща, мой любими съпруже.

— Ти си спомняш всичко? — запита той удивен.

— Всичко — доброто и лошото, щастливите и тъжните мигове отвърна тя.

— Въодушевен, той я сграбчи и здраво я прегърна.

— Вярно ли е?

— Ша, вярно е — потвърди тя сред смях и целувки.

Той взе лицето й в ръцете си и се загледа с копнеж блесналите й очи.

— Страхувах се, че никога няма да си спомниш живота ни — довери й той:

— Не ми ли каза веднъж, че Великият дух ще върне паметта ми, когато му дойде времето? Днес то дойде. Щом Лия заплаши любовта ни, Уакантанка за пръв път ми разкри истината.

— Лия заплашила любовта ни ли? — повтори той объркан. — Как така?

— Като твърди, че носи дете от теб. И че аз съм ялова.

— Ялова ли? — повтори той.

— Тоест, не мога да имам повече деца, но това не е вярно. Щом Великият дух реши, че е време, Той ще отговори и на тази наша молитва. Един ден Слънчевия облак ще язди редом с теб — изрече тя уверено.

— Защо Лия разправя такива лъжи? — разсъждаваше той на глас.

— Иска да разруши любовта ни. Какъв по-добър начин от това да е бременна от теб? За да ми докаже, че си ми изневерил с нея — намекна тя нежно.

Сивия орел потрепери, спомняйки си как за малко лъжата щеше да се превърне в истина. Ако й се беше поддал, нямаше да може да отрече, че е бащата. Въздъхна с облекчение и благодари на Уакантанка, че предотврати подобно жестоко наказание за слабостта му.