Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Ставаме двама.
И двамата си мислеха за жертвите от изгаряния. Обикновено кожата им беше почерняла и хрупкава като препечена свинска кожа. В зависимост от това колко дълго бяха горели, плътта им понякога беше сива и твърда, а понякога сурова и кървава като обгорено недопечено свинско. Клео беше чела някъде, че канибалските племена в Централна Африка наричали белите хора „дългите прасета“. Разбираше напълно защо. Това беше причината много хора, които работеха в моргите, да не обичат барбекю. Особено когато печаха свинско.
Двамата заедно обърнаха трупа по корем и го огледаха отзад за татуировки, бенки и входни рани от куршуми, но не откриха нищо. С облекчение най-сетне сложиха жената в чувала, дръпнаха ципа и я вкараха в хладилник №17. Утре щеше да започне процесът по идентифицирането й. Меките тъкани по пръстите й ги нямаше, значи не можеше да се вземат отпечатъци. Челюстта й беше цяла, значи можеха да проверят за зъбен статус. ДНК-то беше съмнително — трябваше да фигурира вече в базата данни, за да направят сравнение. Описанието, снимките и мерките й щяха да бъдат изпратени на „Телефона на доверието за изчезнали лица“ и съсекската полиция можеше да се свърже с приятелите и роднините на всеки обявен за изчезнал човек, който отговаряше на описанието на мъртвата.
А сутринта консултант-патологът д-р Найджъл Чърчман щеше да направи аутопсия, за да установи причината за смъртта. Ако при това откриеше нещо подозрително, щеше незабавно да спре работа, да уведомят съдебния следовател и тогава да повикат патолога от Министерството на вътрешните работи — или Надюшка, или д-р Тиобалд — да поеме по-нататък нещата.
Междувременно както на Клео, така и на Дарън им оставаха още няколко часа от великолепния августовски неделен следобед.
Дарън си тръгна пръв с малкия си червен нисан към барбекюто, без което можеше да мине. Клео стоеше на вратата, докато той замина, като не спираше да му завижда. Беше млад, пълен с ентусиазъм, щастлив с любовната си връзка и с работата си.
Тя от своя страна главоломно се приближаваше към неудобната половина на трийсетте. Обичаше работата си, но пък същевременно се и тревожеше за нея. Искаше да роди, преди да остарее твърде много. Но всеки път, когато си мислеше, че е пипнала мистър Който Трябва, той й извърташе някой номер в лявото поле. Рой беше такъв прекрасен човек. Но точно когато си беше въобразила, че всичко е съвършено, изскочи изчезналата му жена като дяволче на пружинка.
Клео включи алармата, излезе и заключи предната врата само с една мисъл в главата — да се прибере у дома и да види има ли съобщение от Рой. После, докато пресичаше асфалта към синия си морис, се спря потресена.
Някой беше разрязал с нож черния платнен гюрук на колата. От предното до задното стъкло.
64
Жената зад дървения тезгях, отделен със стъкло, му връчи формуляр в тъмножълт цвят.
— Моля, попълнете името и адреса и другите подробности във формуляра — каза тя с уморен глас.
Изглеждаше така, сякаш беше седяла тук твърде дълго и му приличаше на музеен експонат във витрина, който бяха забравили да избършат от прах. Лицето й беше бледо като на човек, който не излиза на въздух, а безформената й кестенява коса висеше около лицето и раменете й като завеса, откачена тук-таме от корниза.
Над рецепцията на отделението за злополуки и неотложна помощ на Кралската болница на графство Съсекс имаше електронна обява с големи жълти букви на черен фон, която в момента гласеше: „ВРЕМЕ НА ИЗЧАКВАНЕ 3 ЧАСА“.
Той внимателно прочете формуляра. Искаха му име, адрес, дата на раждане и близки роднини. Имаше място и за алергии, които би могъл да има.
— Всичко ли е наред? — попита жената.
Той вдигна подутата си дясна ръка.
— Трудно ми е да пиша — каза.
— Искате ли аз да ви го попълня?
— Ще се оправя.
После, опрян на тезгяха, се загледа във формуляра за известно време със замъглен от болка мозък, който изобщо не функционираше добре. Опитваше се да мисли бързо, но необходимите мисли не идваха в нужния ред. Внезапно се почувства замаян.
— Седнете и го попълнете — каза тя.
Озъбвайки се, той й изкрещя:
— КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОПРАВЯ!
Хората наоколо се заобръщаха стреснати. „Неразумно — помисли си той. — Неразумно е да се привлича внимание.“ Той попълни бързо формуляра и после, като че ли да замаже нещата, в графата, „Алергии“, според него доста остроумно, написа „Болки“.
Но тя като че ли не забеляза, когато взе формуляра.