Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Бяха красиво семейство, в което момичетата много приличаха на майката, а момчето — на бащата. Двете дъщери бяха наследили чипия нос и атлетичната фигура на Джун, а Марк и Лани, и двамата дългурести, с едър кокал и изпъкнала адамова ябълка, с млечносини очи и румени страни, спокойно можеха да минат за братя. Харди носеше копие от показанията на Лани, извади го от куфарчето си и премина направо на въпроса.
— Положението е следното. Лани, при разпита си казал на полицаите, че Андрю е носил в училище пистолета на баща си и се е колебаел дали да не го използва срещу Лора и господин Муни. Няма да те карам да се отмяташ от думите си, но искам да ти задам няколко въпроса, които може би ще изяснят някои неща за защитата. Предполагам, че нямаш нищо против да подкрепиш усилията ни да отървем Андрю.
— Разбира се. Той беше най-добрият ми приятел. Искам да кажа, още е.
Джун каза:
— Искаше да посети Андрю в затвора, но полицията сметна, че не е добре двамата да разговарят, след като Лани вероятно ще бъде свидетел на обвинението.
— Не бих променил показанията си, мамо. Нямам намерение да лъжа.
— Разбира се, че не, Лани. Никой не допуска подобно нещо — успокои го майка му.
— Просто ни се стори, че доводите им са разумни, това е всичко — допълни Марк.
Харди се усмихна търпеливо на родителите. Вече започваше да разбира защо настояваха да присъстват на разговора му с Лани.
— Според мен — започна той, — срещата им не би могла да навреди на никого, но, разбира се, вие си решавате. — Той се обърна към момчето. — Е, Лани, това, което ни предстои във вторник, е дело, на което да се прецени дали Андрю трябва да бъде съден като възрастен или не. Бих искал да те призова като свидетел, за да опишеш Андрю пред съдията.
— Ще го направя.
— Добре. Сега да поговорим за пистолета. Как реагира, когато го видя за първи път?
Лани размисли за момент.
— Не знам какво точно имате предвид. Доста се стреснах. Искам да кажа, не е особено умно да разнасяш пистолет в училище.
Джун се намеси:
— Не разбираме защо не е съобщил… Не е съобщил веднага на някого.
— Не исках да създавам неприятности на Андрю. — Очите му умоляваха Харди да не обръща внимание на майка му. — Обсъждахме това хиляди пъти. Вече казах, че не вярвам Андрю да е възнамерявал да го използва.
— Защо не?
— Той просто не е такъв. Когато говорих с полицаите, те се интересуваха само откъде Андрю е взел пистолета и за какво му е бил. Той наистина каза, че може би ще го използва, не отричам. Но това беше през декември, дълго преди Коледа, докато двамата с Лора бяха скарани. След това повече изобщо не стана дума за пистолета.
— Но е продължавал да го носи?
Лани хвърли бърз поглед към родителите си, преди да отвърне на Харди:
— Ако познавахте Андрю, щяхте да знаете, че понякога е малко… драматичен. Обича да си играе с разни, знам ли… — Той затърси вярната дума. — … идеи? Харесваше му всички да го мислят за скучен зубрач, докато всъщност носи у себе си пистолет. Не беше нужно да го използва. Просто го изпълваше с някакво чувство за превъзходство. Ако искате да знаете истината, мисля, че Муни има нещо общо с всичко това.
Марк се прокашля.
— Чакай малко, Лани. Струва ми се, че се разбрахме по този въпрос — господин Муни не е виновен, че някой го е застрелял.
Джун го подкрепи:
— Откъде да знае, че ще стане така.
Лани въздъхна горчиво и се обърна към Харди:
— Но Муни одобри идеята на Андрю да носи пистолета на репетициите. Мисля, че в противен случай Андрю нямаше да го прави. Беше започнал да се страхува, че ще го разкрият.
Харди се облегна.
— Значи не е имало скандали последните един-два дни?
— Не, доколкото знам, не.
— И връзката на Андрю и Лора е била стабилна.
— Повече от всякога, мисля. — Той погледна бегло родителите си. — Сега всички знаят, че тя е била бременна.
— Андрю твърди, че не е знаел, докато е била жива.
— Вярно е — отвърна Лани. — Иначе щеше да ми каже.
Марк се наведе напред, осенен от идея.
— Хей, ами ако Лора е съобщила същата вечер на Андрю, че е бременна, а той си е помислил, че бебето е на Муни?
Лани се обърна към него и повиши тон:
— Не е могъл да си помисли подобно нещо, татко. Лора не спеше с всеки срещнат. Тя беше с Андрю и той го знаеше.