История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))

В навечерието на събитията от 1821 г. в румънското общество се очертават три групи социално-политически сили: първо, фанариотските режими. С тях е свързана гръцката Филики етерия; второ, местното болярство. Недоволно е от фанариотите, иска местно болярско управление при османски сюзеренитет (или евентоално под руски протекторат); трето, селячеството, изобщо „третото съсловие“. Обременено е с всевъзможни задължения — ангария, данък десятък, доставки на стоки в полза на Османската империя и т.н. През първите две десетилетия на XIX областа Олтения се оказва заредена с остри социални противоречия и става взривоопасен район на Влашкото княжество. При това тук има и въоръжена сила — корпус пандури, милиция от свободни селяни, възникнала в началото на века за защита от кърджалийски набези и нападения на видинския отцепник Осман Пазвантоглу. Фанариотските режими също имат свои въоръжени отряди.

В обстановка на сложни и противоречиви интереси в началото на 1821 г. избухва въстание в Олтения и Мала Влахия. Негов вдъхновител и вожд е Тудор Владимиреску — дребен болярин, командир на пандурите и участник в Руско-турската война от 1806–1812 г. Не членува във Филики етерия, но поема ангажимент да вдигне въстание във Влахия, което да се съчетае с плана на Ипсиланти за преминаване през княжествата на път за Гърция. Някои местни боляри, влезли във временното правителство в Букурещ след смърта на Ал. Суцу (януари 1821 п), обещават да подкрепят въстанието, за да се постигне смяна на фанариотите с местни боляри на княжеските престоли.

Движението започва през втората половина на януари 1821 г. с възвание на Т. Владимиреску към селяните и болярите: не е за или против етерията на Ипсиланти, не е за или против султана, а против злото — „тези над нас, било духовници или политици“, които „смучат нашата кръв“. И народът масово въстава. Образува се въстаническа армия, която до март 1821 г. достига численост 60–65 хиляди души. Ядрото на тази армия съставлява пандурският корпус от около 8 хиляди бойци. Това е войска без редовно снабдяване, която тръгва към Букурещ и плячкосва де що свари, селяните нападат болярски имения и къщи, болярите започват да бягат към Трансилвания, а Владимиреску неуспешно се опитва да въведе ред и дисциплина и да насочи борбата само срещу „лошите“ боляри.

Така започва по същество една социална революция. В началото на април 1821 г. въстаническата войска на Владимиреску влиза в Букурещ. В същото време откъм Молдова се движи етериска войска на Ипсиланти, чиято численост е по-скромна — към 7 хиляди души. Двете движения тотално се разминават по своите намерения и цели: Владимиреску — против годподството на едрите земевладелци, а и против османското господство, олицетворявано от фанариотите; етеристите — общобалканско антиосманско действие с фанариотско гръцки привкус; Владимиреску настоява етеристите да се изтеглят от княжествата, за да не се дава повод на султана да праща войски там; Ипсиланти пък обвинява доскорошния си съюзник в предателство; Портата от своя страна иска въстаниците на Владимиреску или да прекратят борбата, или да станат съюзници на османската армия срещу етеристите на Ипсиланти. И всичко свършва с убийството на Владимиреску, разпадане на неговата армия и разгром на етеристите.