История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
През 30-те и 40-те години на XIX век във Влахия и Молдова се създават по-благоприятни условия за развитие на производителните сили и на капиталистическите отношения. Развива се занаятчийството, възникват и по-едри предприятия, увеличава своята роля търговско-лихварският капитал. Но въпреки това румънската буржоазия си остава твърде слаба. Характерно за нея е срастването й с помешчиците, тъй като тя в повечето случаи произхожда от тях — собствениците на манифактурни и промишлени предприятия, търговците и лихварите са същевременно и земевладелци. Това оказва голямо влияние върху поведението на буржоазията и върху целия политически живот в румънските княжества по онова време. Това до голяма степен обяснява и колебанията на румънската буржоазия, нейната непоследователност и компромисно държание в събитията.
Реформите в Дунавските княжества от 30-те години на XIX век не засягат едрото земевладение и запазват пълното господство на „великото болярство“. Латифундиите на едрите боляри във Влахия и Молдова обхващат хиляди и десетки хиляди хектара. При новите условия след отстраняването на османското господство и проникването на капиталистическите отношения едрите земевладелци се приспособяват към стоковото производство, но не изоставят старите методи на земевладение и експлоатация на селячеството. Нещо повече, сега процесът на обезземляване на селячеството се ускорява, увеличава се и зависимостта му спрямо земевладелците. Поради всичко това селските маси си остават и след реформите главната метежна сила в Дунавските княжества.
Срещу всесилието на едрите земевладелци се борят и по-дребните боляри, както и развиващата се буржоазия. Либерално-земевладелските кръгове и буржоазията се обявяват против феодалните отношения и господството на латифундистите чокои, но заедно с това се страхуват от народните маси и техните революционни искания.
Наред с това либерално-буржоазно крило се оформя и революционно-демократическо направление, изразяващо интересите на народа. Виден идеолог и ръководител на това направление е Николае Бълческу (1819–1852). Той се бори против феодалния гнет, за освобождаване на селячеството от феодалните задължения и снабдяването му със земя. Поради преследванията от страна на княжеските власти през 1846 г. той е принуден да напусне родината си и се озовава в Париж. Тук през 1848 г. Бълческу участва в революцията против крал Луи Филип и организира живеещите в Париж емигранти от Влашко и Молдова. През 1848 г. той се завръща в Букурещ и застава начело на революционните сили.
Революцията в Молдова през 1848 г.
Още през 1846 г. в Молдова е образувано тайно дружество от буржоазията и либералното дворянство, т.нар. Патриотическа асоциация, което си поставя за цел да свали княз Стурдза от власт. В обстановка на остра политическа борба между управляващата върхушка и опозицията през 1847 г. са произведени избори за Държавен съвет. Разгръща се и селското движение в страната, предизвикано не само от жестоката експлоатация, но и поради настъпилите неплодородни години.
Вестта за революцията в Париж през 1848 г. служи като сигнал за действие в Молдова. На 27 март 1848 г. в Яш се провежда събрание на около 1000 боляри, търговци, учители, адвокати и пр. и се изработва петиция от 35 пункта. Петицията е изпратена на княз Стурдза и съдържа искания за премахване на злоупотребите на господаря и провеждане на някои ограничени реформи. В нея аграрният въпрос не се поставя. Князът приема почти всички искания, но отказва да разформирова своите наемни отряди и да проведе нови избори за общо болярско събрание.
Буржоазната опозиция се задоволява с постигнатия успех. Обаче по-радикалните елементи настояват за цялостно изпълнение на петицията. Появяват се и призиви за въстание и насилствено сваляне на княз Стурдза. Започват вълнения не само в селата, но и в столицата. Обаче движението няма определена и ясна програма и е твърде нееднородно. Това дава възможност на княза с около 1000 чуждестранни наемници да арестува повечето от противниците си в Яш. На 29 март 1848 г. Стурдза публикува прокламация, в която съобщава на населението, че революцията е потушена. Част от арестантите са изпратени в Цариград да бъдат наказани от султана. В Молдова се въвежда най-строга цензура.
Но това още не означава край на революцията, защото истинските сили на тази революция са в молдовското село. Разгръща се мощно селско движение срещу феодалните порядки. Селяните завземат земевладелските земи и сами разпределят земята помежду си. На много места те унищожават прокламацията на Стурдза. Всичко това плаши не само княза и управляващата върхушка, но и буржоазната опозиция. Срещу селските маси са хвърлени въоръжените отряди на Стурдза. Същевременно е засилена охраната на границата с цел да се попречи на селското движение да се свърже с революцията в Австрийската империя.