История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Въстанието на Т. Владимиреску би могло да се определи като румънска социална и национална революция. Нейните социални цели остават нереализирани.
Разногласията между Владимиреску и Ипсиланти са добре дошли за Портата и тя успява да потуши въстанието, след което се възстановява предишното Социално-икономическо статукво. Що се отнася до национално-политическата сфера, то тук нещата съществено се променят — слага се край на фанариотското господство във Влахия и Молдова. Постигането на тази победа е резултат от взаимодействието на няколко фактора: първо, фанариотският режим в княжествата се свързва с етеристите на Ипсиланти и настройва Портата и султана против себе си; второ, исканията на движението на Владимиреску се подкрепят активно от болярското съсловие в княжествата. През април две делегации от по 7 влашки и молдовски боляри пристигат в Истанбул за преговори по тази тема; трето, руска намеса в полза на румънските искания. След края на въстанята на Владимиреску и Ипсиланти Русия упражнява силен натиск за изтегляне на османските войски от княжествата. В крайна сметка през април 1822 г. Портата приема румънските искания, гърците се изключват от всички граждански и църковни служби във Влахия и Молдова и се заменят с румънски кадри, а османските войски се изтеглят от княжествата. Княз на Влахия става Грегоре Гика, а на Молдова — Йон Стурдза, водачи съответно на влашката и молдовската делегация на преговорите в османската столица.
Руско-турската война от 1828–1829 г. и Дунавските княжества. Органичният статут
Тази война има особено важни последици за княжествата. Според Одринския мир Влахия и Молдова получават широка автономия. Срещу определен откуп Портата е принудена да се откаже от правото да изисква доставки на храна и строителни материали от княжествата, турските укрепления трябва да бъдат унищожени, а градовете с турски гарнизони се предават на местната администрация. Влахия и Молдова получават право на собствени въоръжени сили. Султанското правителство е лишено от монопола върху външната търговия на княжествата, в резултат на което те получават достъп до европейския пазар. Одринският мир предвижда свобода на богослужението, пълна безопасност на гражданите, независимо управление и безпрепятствена търговия.
В продължение на няколко години след войната (до 1834 г.) в Дунавските княжества се установява временно руско управление. Върховната власт се осъществява от един назначен от руското правителство комисар (граф Киселев). Под негово ръководство се създава национална армия в двете княжества, организират се съдебна система, полиция, поща, отменят се вътрешните мита, прокарва се равенство пред законите, започва провеждането на отделни реформи, насочени против съществуващия дотогава порядък.
Провеждането на всички реформи в княжествата се оформя в така наречения Органичен статут (1831 и 1832 г.) за държавното устройство на Влашко и Молдова. Законодателната власт е съсредоточена в ръцете на специални органи — Дивани, съставени от боляри, а изпълнителната власт се осъществява от несменяеми господари, избирани от представителите на болярството, духовенството и градските първенци. Създават се и общи болярски събрания, в които влизат представители на едрото болярство и висшето духовенство. Както решенията на тези съвещателни болярски събрания, така и решенията на Диваните подлежат на утвърждаване от господаря. Министрите в княжествата се назначават и сменят също от господарите и напълно зависят от тях. Що се отнася до селяните, то Органичният статут само узаконява отношенията такива, каквито те са установени дотогава в княжествата.
Реформите, проведени от Временното руско управление във Влахия и Молдова, означават крачка напред в сравнение с дотогавашната система на произвол и грабеж. Те създават по-благоприятни условия за развитие на градовете и градското стопанство, за оживление на вътрешната търговия и нарастване на търговско-занаятчийското население. Увеличава се селскостопанското производство, на европейските пазари се появява пшеница от Дунавските княжества.