Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Уорън и Флаш се спогледаха, свиха рамене и го последваха. Вече в купето, те едновременно се обърнаха назад и закова очи в намусения Джак, който продължаваше да мълчи.
— Изглеждаш ядосан — отбеляза след дълга пауза Уорън.
— Наистина съм — кимна Джак и отмести поглед. Очевидно се опитваше да разсъждава.
— К’во стана? — попита Флаш.
— Изпратили са тялото в една от местните погребални агенции.
— Как така? — учуди се младежът. — Нали ги предупреди, че идваш?
— Ами така — рече с въздишка Джак. — Понякога и докторите се конкурират. Трудно ми е да ти го обясня, пък и едва ли ще ми повярваш…
— Ще приемем думата ти на доверие — намеси се Уорън. — Въпросът е какво ще правим сега…
— Не знам, опитвам се да измисля нещо.
— Аз пък знам — изръмжа Флаш. — Тръгваме за Брайтън Бийч!
— Млъквай, бе! — сряза го Уорън. — Това тук е само едно недоразумение.
— Недоразумение, как не! Ако сестра ми беше бяла, нищо подобно нямаше да се случи, нали?
— Не това е проблемът, Флаш — обади се Джак. — Прав си, че в този град има много расизъм, но проблемът е друг…
— А не можеш ли да поискаш агенцията да върне тялото? — попита Уорън.
— Де да беше толкова лесно — въздъхна Джак. — Работата е там, че случаят е към Бруклинския клон, а аз работя в Манхатън. Това означава цял куп сложни дипломатически маневри — аз се обръщам към главния директор, той притиска шефа на Бруклинския офис, който от своя страна решава, че някой не одобрява методите му… Става нещо като позиционна война между бюрократи и никой не може да каже кога ще имаме някакъв резултат. Докато се изготвят съответните бумаги и се приберат томахавките, погребалната агенция положително ще е балсамирала тялото, или още по-лошо — ще го е кремирала…
— Мамка му! — изруга Уорън.
— Това решава нещата — продължаваше да държи на своето Флаш. — Аз отивам в Брайтън Бийч!
— По-добре да отскочим до погребалната агенция — предложи Джак. — Това може да ми докара известни неприятности, но за момента не виждам друг начин да попречим на Флаш да извърши огромна глупост… Може пък да имаме късмет. Трябва да стигнем до авеню Кейтън, някъде около гробището Грийнууд. Имаш ли карта?
Уорън кимна и направи знак на Флаш да отвори жабката. Двамата се надвесиха над нея, а Джак направи опит да си представи какво ги чака в погребалната агенция. Беше сигурен, че хората там няма да проявят особена любезност.
— Като стигнем там, вероятно ще се разрази скандал — промърмори на глас той. — Но ние трябва да излезем победители от него…
— Какво искаш да кажеш? — вдигна глава Уорън.
— Трябва да свършим намисленото още преди онези да са се усетили…
— Но ти си медицински следовател и представител на общинските власти — изгледа го продължително младежът.
— Това в случая не ме оправдава, тъй като действията ми са абсолютно незаконни — въздъхна Джак. — Шефът на погребалната агенция със сигурност ще ни се опре, защото си има процедура… Технически погледнато, тялото се предава на най-близките на починалия, в случая съпругът на Кони. Това е така, въпреки че агенцията е поела грижите и отива да го вземе. Нищо не може да промени тази процедура без разрешението на съпруга. А по очевидни причини ние не желаем да влизаме във връзка с него, нали? Ако той е виновен за това, в което го подозира Флаш, положително ще вдигне огромен скандал и категорично ще ни забрани да се доближаваме до тялото…
— А защо не кажеш, че си патолог от Бруклинския офис и си пропуснал да провериш някои неща?
— Защото от агенцията със сигурност ще завъртят един телефон в Бруклин — въздъхна Джак. — При подобни случаи обикновено звъним да си поискаме тялото обратно… Освен това погребалните агенции работят постоянно с нас и техните служители познават лично всички патолози. Няма как изведнъж да се появя там, повярвайте ми…
— Какво предлагаш в такъв случай? — попита Уорън.
— Мисля — отвърна Джак. — Открихте ли мястото на картата?
— Май че да — кимна Флаш.
— Тогава да вървим преди да ме е хванало шубето!
Идеята го споходи скоро, след като бяха пропътували само няколко пресечки. Измъкна клетъчния телефон и набра номера на Бингъм. Както очакваше насреща се разнесе меденият гласец на Шерил Санфорд. Джак се представи и попита дали шефът се мотае наоколо.
— Няма го — отвърна Шерил. — От сутринта е на заседание в Секретариата по здравеопазването…