Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Колкото повече успехи постигаше, толкова повече Франсис я укоряваше и й се подиграваше. И толкова повече я мразеше.
В края на 1867 година Изабел предприе първото си пътуване до Америка. От смъртта на Джонатан бяха изминали три години, а именията на Клейбъроу вървяха добре, независимо от неблагоприятните времена за икономиката. Изабел бе направила някои инвестиции, които се надяваше да излязат успешни. Беше предоставила под наем на една минна компания обширни пространства земя и бе станала съдружник в компанията. Поела бе риск, но разчиташе, че в бъдеще това ще й донесе значителни печалби.
След края на войната между щатите, много хора, сред които и тя съзряха възможностите, които щяха да се открият при възстановяването на Юга. И Изабел замина за Вирджиния, за да инвестира в земя, която сега беше напълно опустошена и съвсем евтина, но след време щеше да струва цяло състояние. Разбира се, не разполагаше със средства за покупката, но мистър Пиърс с радост й даде нов заем.
Не беше тайна, че тя управлява именията на Клейбъроу и че е предприела някои делови начинания. Обществото беше шокирано, дори скандализирано. Не можеха да повярват, че тя, жената, херцогинята, се занимава с търговия. Аристократите поначало презираха търговията и не можеха да повярват, че една дама, и то херцогиня, сериозно се е заловила да работи. Никой не одобряваше това. Но като херцогиня Клейбъроу Изабел имаше прекалено много власт, за да си позволят да я избягват; никой не можеше да откаже на поканите й, никой не би си и помислил да я изключи от списъка на гостите си. Напротив, всяка домакиня се молеше тя да се отзове на поканата й. Никой не смееше дори да я погледне с подозрение или пренебрежение. Изабел знаеше, че е обект на клюки и това я забавляваше. Франсис не шокира никого (освен самата нея) с новата си склонност към младежи, но тя шокираше всички с очевидната си интелигентност и здрав разум.
Този път на Франсис не му беше забавно. Вбесяваха го както клюките, така и Изабел. Нито веднъж не й благодари, че бе спасила него и дома му, и никога не й го прости. Освен това не пропускаше да я нарече безплодна кучка.
Изабел не му обръщаше внимание. Предполагаше, че е прав, че щом досега нямаха деца, сигурно е безплодна. Самият Франсис сякаш също се бе предал, защото не беше идвал в леглото й повече от година. Изабел знаеше, че е прекалено погълнат от настоящия си любовник, за да намери време за нея. Изпитваше облекчение, но и малко тъга. Глупаво бе да иска дете от Франсис, но тя въпреки всичко искаше. Осъзнаваше, че желанието й няма да се осъществи никога. Беше едва на двадесет и три, но се чувстваше като на петдесет, като жена, отдавна преминала детеродната се възраст.
24
„Морски дракон“ беше лъскав кораб с бели мачти, един от най-бързите океански клипери. Обикновено не превозваше пътници, но веднъж решила да предприеме това пътуване, Изабел искаше да стигне до Америка колкото се може по-бързо. Секретарят й познаваше господарката си, затова й уреди да пътува с „Морски дракон“, като плати за това доста солидна сума.
Изабел го съзря още преди да се качи на борда. Беше застанала на пристана с камериерката си и не можеше да помръдне. Сърцето й се бе качило в гърлото.
Дори не можеше да го види ясно. Слънцето беше зад него и я заслепяваше. Видя само един невероятно едър и силен мъж, с високи ботуши и бричове, със свободно развята ленена риза. Чу го да дава нареждания. Пулсът й се ускори, тялото й потръпна. Той бе невероятно мъжествен.
Но какво й ставаше?
Мъжът се отдръпна от заслепяващото слънце, после застина и бавно извърна лице към нея. Светлокестенявата му коса падаше небрежно върху раменете и обрамчваше едно силно, обаятелно лице. Острият му поглед обходи пристана и накрая я откри.
Изабел го гледаше като хипнотизирана. Той се взира в нея в продължение на цяла вечност — вечност, която бе чакала цял живот. После се усмихна. Усмивката му беше открита и топла. Изабел се изчерви.
— Върви — каза тя на прислужницата си Беси. — Върви намери някой, който да пренесе куфара ми.
Почувства облекчение, щом насочи вниманието си към нещо друго, но знаеше, че той още я гледа. Усещаше с всяка клетка на тялото си, че не трябва да се качва на този кораб — на неговия кораб. Знаеше, че е негов, без да има нужда някой да й го казва. А също така знаеше, че няма, че не може да се върне обратно.
— Коя си ти?
— Изабел.