Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Не остави никакво съобщение до него.
52.
Сряда, 16:15 ч.
В мига, в който Бърн спомена името на момчето, Колийн пламна в четири разцветки на червеното.
— Никакво гадже не ми е — обяви тя на жестов език.
— Добре де, както кажеш — направи съответните знаци Бърн.
— Не ми е.
— Тогава защо се изчерви? — запитаха пръстите на Бърн, а по лицето му се разля усмивка. Движеха се по Джърмънтаун Авеню, на път за великденското парти в училището за глухи „Делъуеър Валей“.
— Не съм се изчервила — сигнализира Колийн и пламна още повече.
— Окей — отстъпи Бърн и я остави на мира. — Някой май си е забравил знака „Стоп“ в колата ми.
Колийн само поклати глава и се загледа през страничното стъкло. На Бърн му направи впечатление, че отворите за въздух откъм нейната страна развяват меката й копринена руса коса. Кога порасна толкова? А устните й и преди ли бяха толкова червени?
Размаха ръка, за да привлече вниманието й, после изписа със знаци:
— Щото ми се стори, че вие двамата излизахте на среща.
Грешка.
— Не беше среща — отвърна с пръсти Колийн. — Още съм малка за такива работи. Питай мама.
— Какво беше тогава, щом не е среща?
Отчаяно забелване на очи.
— Две деца отиват да гледат фойерверки в присъствието на сто милиона възрастни.
— Нали знаеш, че съм инспектор.
— Знам, татко.
— Имам източници и информатори из целия град. Платени, тайни информатори.
— Знам, татко.
— Та подочух, че сте се държали за ръка и тем подобни работи.
Колийн му отвърна с един знак, който не се намира в „Речник за глухите“, но е пределно известен на всички нечуващи деца. Две ръце под формата на остри като бръснач тигрови лапи.
— Окей, окей — разсмя се Бърн. — Само не драскай.
Известно време мълчаха. След приключилата задявка се радваха взаимно на присъствието си. Рядко им се случваше да остават насаме двамата. Всичко свързано с дъщеря му се променяше; ставаше тийнейджърка и тази мисъл плашеше Кевин Бърн повече, отколкото някоя среща с въоръжен член на банда в тъмна алея.
Мобифонът му иззвъня.
— Бърн.
— Можеш ли да говориш?
Обаждаше се Гонтлет Меримън.
— Да.
— В старата тайна квартира е.
Бърн включи. Старата тайна квартира бе само на пет минути път.
— С кого е? — попита.
— Сам е. Поне засега.
Бърн погледна часовника и усети как дъщеря му го наблюдава с ъгълчето на окото си. Извърна се към страничното стъкло. Тя четеше по устни по-добре от всичките си съученици, а сигурно и от някои от преподавателите им.
— Помощ ли ти трябва? — запита Гонтлет.
— Не.
— Добре тогава.
— Сигурна работа ли е? — попита Бърн.
— Плодът е узрял и готов да тупне, приятелю.
Затвори телефона.
След две минути спря до бордюра пред закусвалнята „Караван серай“.
Макар да оставаше още доста време до вечеря, на двайсетината маси в предната част седяха неколцина от редовните клиенти, сърбаха гъсто черно кафе и си боцкаха от прочутата баклава с писташ на Сами Хамиз. Зад тезгяха самият Сами режеше на филии агнешкото за някаква голяма поръчка. Щом видя Бърн, отри ръце и го посрещна ухилен на вратата.
— Сабах ал-хаир, инспекторе — каза Сами. — Радвам се да те видя.
— Как си, Сами?
— Добре съм. — Двамата се здрависаха.
— Помниш ли дъщеря ми Колийн? — попита Бърн.
Сами се протегна и докосна Колийн по бузата.
— Разбира се.
Направи на жестов език „добър ден“, а тя му отговори със „здрасти“. Сами Хамиз познаваше Бърн още от времето, когато патрулираше по улиците. Жената на Сами — Надин, също бе глуха, та и двамата бяха усвоили жестовия език.
— Мога ли да я оставя при теб за няколко минути? — попита Бърн.
— Няма проблем — отвърна Сами.
Физиономията на Колийн бе красноречива.
— Изобщо нямам нужда някой да ме пази — изжестикулира тя.
— Няма да се бавя — каза Бърн и на двамата.
— Хич не си давай зор — отвърна му Сами и двамата с Колийн се отправиха към задната част на ресторанта. Бърн забеляза, че дъщеря му седна в последното сепаре, близо до кухнята. На вратата се обърна още веднъж. Колийн му махна нехайно за довиждане, а на него сърцето му запърха.
Навремето, когато още бе униформен, а Колийн току–що бе проходила, тя всяка сутрин изхвърчаше на верандата да му махне за довиждане преди дежурството. А той винаги си казваше наум молитва да види отново нежното й прекрасно личице.