Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Горе е чисто! — извика Бърн.
Джесика за малко не подскочи. Чу тежките му ботуши да трополят надолу по стълбите.
— Насам — извика му.
Той нахълта в стаята след секунди.
— Да му еба майката!
Видя погледа му и прочете в него вестникарските заглавия. Ново самоубийство. Нов Морис Бланчард. Нов заподозрян, докаран до самоубийство. Искаше да му каже нещо, но не му беше нито мястото, нито времето.
Прибраха пистолетите. В стаята цареше мъртва тишина. Ударът ги запрати обратно на първото квадратче. Всеки от двамата се мъчеше посвоему да съчетае този факт с всичко онова, което си мислеха, докато идваха насам.
Сега системата щеше да се задейства. Ще се обадят на съдебния лекар и на екипа за оглед. Те ще свалят Паркхърст на пода, ще го откарат в службата по съдебна медицина и ще му направят аутопсия, докато търсят начин да се свържат с близките му. Във вестниците ще излезе съобщение, ще му отслужат опело в някой от видните погребални домове на Филаделфия и ще го погребат на някой тревист склон.
А в мрака щеше да остане онова, което Паркхърст е знаел и онова, което евентуално е сторил.
Повъртяха се малко из отдел „Убийства“ в „Раундхаус“, сякаш бяха стъклени топчета в празна кутия от пури. Подобни случаи, когато някой заподозрян измами системата и се самоубие, винаги предизвикват смесени чувства. Липсват възвания, признания за вина, препинателни знаци. Само една безкрайна лента на Мьобиус от подозрения.
Бърн и Джесика седяха на съседни бюра.
Джесика улови погледа му.
— Какво? — попита той.
— Кажи го.
— Кое да кажа?
— Че не смяташ, че Паркхърст е убиецът, нали?
Бърн не отговори веднага.
— Смятам, че знаеше далеч повече от онова, което ни каза — рече. — Смятам, че се е срещал с Теса Уелс. Смятам, че се е усетил, че ще излежи присъда за изнасилване на непълнолетна, затова се е скрил. Но дали смятам, че е убил трите момичета? Не. Не смятам.
— А защо не?
— Защото няма и една физическа улика, която да води към него. Нито едно влакънце, нито една капчица течност.
Екипът за оглед претърси и двата му имота сантиметър по сантиметър, но не откри нищо. Особено големи надежди възлага на възможността — сигурността дори — да открият в новата му сграда улики, които по научен път да докажат вината му. Но не намериха нищо от онова, на което градяха надеждите си. Инспекторите разговаряха с всеки един от съседите му по дом и по обновяваната сграда, но и те не намериха нищичко. А тепърва трябваше да търсят и форд уинд стара му.
— Ако е водел момичетата у дома си, все някой щеше да забележи нещо, да чуе нещо — добави Бърн. — Ако ги е водел в сградата на Шейсет и първа улица, все нещо щяхме да намерим.
Докато претърсваха сградата, откриха няколко неща, включително кутия с разни винтове, гайки и болтове, но нито един нямаше пълна прилика с онези, използвани при трите жертви. Попаднаха и на кутия с тебешири, с каквито очертават грубо линията, която да следват дърводелците. Тебеширите бяха сини, та изпратиха един в лабораторията, да видят дали ще съвпадне с онзи по труповете. Дори да съвпаднеше, дърводелски тебешир можеше да се намери на всеки строителен обект в града, че и сред инструментите на петдесет на сто от декораторите на интериор. Самият Винсънт държеше няколко в кутията си с инструменти в гаража.
— Добре де, но нали ми се обади, че трябвало да знам „някои неща“ за тези момичета? — настоя Джесика.
— И по този въпрос мисля — отвърна Бърн. — Възможно е наистина да имат нещо общо помежду си. Нещо, което досега сме пропуснали.
— Ами за станалото в периода между обаждането му и тази сутрин?
— Не знам.
— Пък и самоубийството някак си не се вмества в профила, нали?
— Права си.
— Което означава, че все още съществува възможността…
И двамата знаеха какво иска да каже тя. Поседяха известно време смълчани, заобиколени от какофонията на едно полицейско управление под пълна пара. В момента се разследваха още шест други убийства и всеки инспектор упорито се мъчеше да постигне поне мъничък напредък. Бърн и Джесика им завидяха.
Трябва да ви кажа някои неща за тези момичета.
Ако приемеха, че Брайън Паркхърст не ги е убил, значи много вероятно бе, че търсят човека, който е сложил край на неговия живот. Защото го е изместил встрани от лъча на прожекторите? Или по друга причина, свързана с основната патология на лудостта му? Или за да покаже на властите, че все още е някъде там, в неизвестност?