Защитения

– Рейджън, внимавай – напомни му Елиса, стиснала здраво шала си в мразовития сутрешен въздух. – Ще го нараниш.

– Той е много по-внимателен, отколкото един ядрон би бил, милейди – каза Коб, достатъчно силно за да го чуе Арлен. – Целта на дългото копие е да държи демоните на разстояние, докато отстъпваш. Това е защитно оръжие. Вестоносците, които се пънат много да нападат, както младия Арлен тука, свършват мъртви. Виждал съм го с очите си как става. Веднъж на пътя за Лактън...

Арлен се намръщи. Коб беше добър учител, но често допълваше уроците си с ужасяващи истории за гибелта на разни други вестоносци. Намерението му беше да го обезкуражи, но думите му имаха обратен ефект – само затвърждаваха решението на Арлен да успее там, където другите са се провалили. Той се изправи и този път застана по-стабилно, като премести тежестта върху петите си.

– Стига толкова с дългите копия – каза Коб. – Хайде да пробваме късите.

Елиса се намръщи, когато Арлен постави двуметровото копие на стойката му и с Рейджън си избраха две по-къси, не по-дълги от метър оръжия, чиито остриета заемаха една трета от дължината им. Те бяха направени за ръкопашен бой, по-скоро за наръгване, отколкото за пронизване. Момчето си избра и щит, и двамата отново се изправиха един срещу друг в снега. Сега Арлен беше по-висок, по-широк в раменете, петнадесетгодишен, развил една сурова, жилеста издръжливост. Носеше старата кожена броня на Рейджън. Беше му голяма засега, но бързо я изпълваше.

– Какъв е смисълът на това? – попита Елиса разгневено. – Може ли въобще да се доближиш толкова до демон и да останеш жив?

– Виждал съм го да става – възрази Коб, докато наблюдаваше спаринга между Арлен и Рейджън. – Но навън между градовете има и други неща освен демони, милейди. Диви животни, дори и разбойници.

– Кой би нападнал вестоносец? – попита Елиса, шокирана.

Рейджън хвърли на Коб един яростен поглед, но Коб не му обърна внимание.

– Вестоносците са заможни хора – каза той, – и пренасят ценни стоки и съобщения, които могат да решат както съдбата на търговци, така и на кралски особи. Повечето хора не биха посмели да нападнат такъв пратеник, ама се случва. Колкото до животните... ядроните изтребват по-слабите, но най-силните хищници оцеляват.

– Арлен! – извика защитникът. – Какво правиш, ако те нападне мечка?

Без да спира или да отмества поглед от Рейджън, Арлен извика в отговор:

– Дългото копие в гърлото, оттегляш се докато кърви, после удряш в основните органи, когато спре да се бори.

– Какво друго правиш? – извика Коб.

– Лежиш неподвижно – каза Арлен с отвращение. – Мечките рядко нападат мъртвите.

– А лъвът? – попита Коб.

– Средното копие – извика Арлен, отблъсна с щита си удар от копието на Рейджън и парира. – Пробождам в раменната става и държа здраво, докато котката сама не се наниже, после с късото копие в гърдите или отстрани, както дойде.