Защитения

– Мери, ела тук! – извика я той.

Момичето погледна нагоре, сръчно отбеляза страниците си и подреди книгите в купчина, преди да дойде. Изглеждаше близо до възрастта на Арлен, с големи кафяви очи и дълга, пищна кафява коса. Имаше овално лице с меки черти и лъчиста усмивка. Носеше удобна, кафява рокля, напрашена от библиотеката, чиито поли събра, за да направи бърз реверанс.

– Майстор Коб, това е дъщеря ми, Мери – каза Ронел.

Момичето вдигна поглед с внезапен интерес.

– Самият майстор Коб? – попита тя.

– О, ти познаваш моята работа – попита Коб.

– Не – Мери поклати глава – но съм чувала, че вашата колекция гримоари няма равна на себе си.

Коб се разсмя.

– Тук може да се получи нещо, пастире – каза той.

Пастир Ронел се наведе към дъщеря си и ù посочи Арлен.

– Младият Арлен там е чирак на майстор Коб. Той ще ни защити библиотеката. Защо не го разведеш наоколо?

Мери погледна към Арлен, който разглеждаше с интерес наоколо, без да усеща, че тя го наблюдава. Мръсната му руса коса беше неподстригана и израстнала някак дълга, а скъпите му дрехи бяха измачкани и лекьосани, но в очите му личеше интелигентност. Чертите му бяха елегантни и симетрични, и съвсем не отблъскващи. Коб чу Ронел да измърмори една молитва, когато тя си приглади полите и се понесе към него.

Арлен очевидно не забеляза приближаването на Мери.

– Здравей – каза тя.

– Здрасти – отвърна той, присвил очи, за да прочете дребния шрифт на гърба на книга от по-високите рафтове.

Мери се намръщи.

– Казвам се Мери – каза тя. – Пастир Ронел е баща ми.

– Арлен – каза Арлен, издърпа книга от рафта и бавно я заразлиства.

– Баща ми ме помоли да те разведа из библиотеката – каза Мери.

– Благодаря – отвърна Арлен, върна книгата, тръгна по една пътека между лавиците и стигна до отделение на библиотеката, което беше преградено с въже.

Мери беше принудена да го последва с пламнало от раздразнение лице.

– Свикнала е да пренебрегва другите, но не и да бъде пренебрегвана – отбеляза Ронел развеселен.

– ПЗ – прочете Арлен на арката над преграденото отделение. – Какво е ПЗ? – промърмори той.

– Преди Завръщането – каза Мери. – Това са оригинални преписи на книги от стария свят.

Арлен се обърна към нея сякаш току-що бе забелязал, че съществува.

– Честна дума? – попита той.

– Забранено е да се ходи там без разрешението на херцога – каза Мери и видя как лицето на Арлен помръкна. – Разбира се – усмихна се тя – на мен ми е позволено заради баща ми.

– Баща ти? – попита Арлен.

– Аз съм дъщерята на пастир Ронел – свъсено му припомни тя.

Очите на Арлен се ококориха и той се поклони непохватно.

– Арлен от Потока на Тибит – каза той.