Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Докосна пожълтялата страница. Като археолог не би трябвало да издава присъди. Често ѝ се налагаше да се сблъсква лице в лице със злото и да записва случилото се. Работата ѝ бе да извади фактите от историята, да ги постави в по-широк контекст и да изкара истината на светло, колкото и ужасна да е тя.
Затова продължи да чете, въпреки че ѝ призляваше.
Търсенето на графинята бавно се насочваше от материалното към духовното. Ерин стигна до запис с дата 7 ноември 1605 г. Той беше свързан с разговор между Елизабет и Рун за това как стригоите нямат души.
Батори искаше да знае дали това е вярно. Ерин прочете написаното.
„ Смятам, че ще ми каже истината, в която вярва, но не мисля, че е отишъл по-далеч от вярата, за да се опита да разбере простата механика на състоянието, което ни е наложено със сила“.
Батори бе експериментирала, търсейки доказателства за това твърдение. Бе претегляла момичетата преди и след смъртта им, за да види дали душата има тегло. Четири момичета се бяха простили с живота си, та Батори да стигне до заключението, че душата е безтегловна.
На друга страница имаше архитектурно точно описание на запечатан стъклен ковчег. Батори поръчала да го изработят така, че да е херметичен. Дори го напълнила с дим, за да се увери, че не изпуска никакви газове. След като останала доволна от резултата, затворила вътре едно момиче и го оставила да се задуши: целта била да улови душата на момичето в ковчега.
Ерин си представи как жертвата блъска с юмруци стъклените стени и моли за милост. Графинята обаче била безмилостна. Гледала как момичето умира и си водела бележки.
След това графинята оставила ковчега запечатан за едно денонощие и го изучавала на свещи и на слънчева светлина. Не открила и следа от душа в стъклената кутия.
Направила същото с момиче стригой, като го ранила смъртно, преди да го затвори. Ерин искаше да прескочи отвратителните експерименти, но погледът ѝ се спря върху един откъс в края на страницата. Въпреки ужаса ѝ текстът я заинтригува.
„След смъртта на звяра от тялото се издигна малка черна сянка, едва видима на светлината на свещите. Дълго през нощта гледах как сянката прехвърча в кутията и търси изход. Но на зазоряване върху нея падна слънчев лъч и тя се съсухри, изчезна и не се появи никога повече “.
Шокираната Елизабет прочете откъса няколко пъти. Дали Батори се беше заблудила и бе виждала несъществуващи неща? Ако не, какво означаваше това? Да не би някаква тъмна сила да съживяваше стригоите? Дали Рун знаеше нещо?
Прочете заключението на Батори.
„Предполагам, че човешката душа е невидима, може би твърде светла, за да я видя с очи, докато душите на зверове като мен са черни като потъмняло сребро. Къде е искала да отиде в опита си да избяга? Трябва да открия това
Ерин разгледа последната страница, на която Батори беше оставила майсторска илюстрация на експеримента си. Виждаше се момиче с издължени кучешки зъби, лежащо мъртво в кутия. Светлината от прозореца падаше върху единия край на стъкления ковчег, а в другия край се рееше черна сянка, сякаш се опитваше да се държи колкото се може по-далеч от светлината.
Рун също се взираше в изображението. Ясно си личеше, че е потресен. Но кое го смущаваше повече - сянката или убитото момиче? Той протегна ръка за книгата.
- Моля те, мога ли да я видя?
- Знаеш ли нещо за тези неща? За заниманията ѝ? За откритията ѝ?
Рун не можеше да я погледне в очите.
- Опитваше се да открие що за същество е... в какъв звяр съм я превърнал.
Ерин прелисти останалите страници, но всички те бяха празни. Явно Батори бе заловена и затворена малко след последния си експеримент.
И тъкмо преди да даде книгата на Рун, забеляза още една рисунка на последната страница. Изглеждаше така, сякаш е направена набързо.
Приличаше на нещо като чаша, но какво означаваше?
- Може ли да видя? - отново попита Рун.
Тя затвори книгата и му я подаде.
Той бавно прелисти страниците. Ерин го гледаше как стиска зъби все повече и повече.
„Дали се обвинява за действията на графинята?“
Как би могъл да не се обвинява?
Рун най-сетне затвори книгата. На лицето му бе изписана покруса и поражение.
- Навремето не беше зла. Беше пълна със слънчева светлина и доброта.
Ерин се запита доколко това е истина и дали любовта не е заслепила Рун и не му е попречила да види истинската природа на графинята. За да извършва подобни ужасни експерименти, зад слънчевата светлина е трябвало да има някаква сянка - скрита дълбоко, но сянка.