Невинна кръв

Джордан бръкна с пинцетите в счупената стъкленица и я отвори още повече. После взе памук на клечка и събра запазените капчици. Топна първата проба в собствената си кръв.

Както и очакваше, не се случи нищо.

„Дотук добре“.

Взе втората проба и я топна в кръвта на Рун. Чу се ясен пукот и кръвта се изпари и остана само петно пепел.

Джордан погледна опуления свещеник и каза:

-      Значи кръвта на Искариот определено е вредна за кръвта на сангвинист.

-      И на стригой - добави Ерин.

„Едно и също, ако питаш мен“ - помисли си Джордан, но премълча.

Взе торбата си със свалените зимни дрехи и извади една от вълнените си ръкавици. Беше я изцапал с кръвта на Томи, докато се мъчеше да освободи момчето от ледената скулптура.

-      Какво правиш? — попита Ерин.

-      Знаем, че Искариот и хлапето са уникални безсмъртни. Искам да проверя дали кръвта на момчето също е токсична.

Рун капна още няколко капки за опита. Джордан потопи памука в кръвта на свещеника и го допря до ръкавицата.

Нямаше никаква реакция.

Ерин смръщи замислено чело.

Джордан въздъхна.

-      Изглежда, че кръвта на момчето не наранява никого. Всъщност може би е спасила живота ми.

-      Може би? - каза Ерин. - Според мен определено го направи.

Джордан игнорира паренето в рамото си и надолу по гърба и гърдите.

-      Така или иначе, момчето и Юда са много различни, въпреки че и двамата са безсмъртни.

-      И какъв е изводът? - попита Рун.

-      Отсега нататък двамата с Ерин трябва да си отваряме очите всеки път, когато наоколо има пеперуди. И не само пеперуди. Трябва да се оглеждаме за всякакви пълзящи, ходещи и летящи гадини. Освен това ви съветвам да не оставяте непокрити места по телата си. Може дори да измислите нещо като пчеларски маски, за да защитите лицата си.

Рун кимна и каза:

-      Ще съобщя информацията на кардинала, за да предупреди всички сангвинисти да са готови.

Джордан отново насочи вниманието си към останките от пеперудата.

-      Което ни води към устройството на пеперудата. Механизмът е много сложен. Подозирам, че всяко външно замърсяване може да предизвика хаос, може би да извади предавките от строя. Фин прах, пясък, масло.

-      Ще кажа на кардинала да се погрижи и за това.

Джордан го погледна.

-      И ще е добре за всички ни, ако имаме колкото се може по-ранно предупреждение за подобни атаки. Когато бяхме в лабиринта, успя ли да чуеш пеперудите, докато летяха?

-      Помня тихо бръмчене, много по-тихо от туптенето на сърце. Ще го разпозная, ако го чуя отново.

-      Е, това е добре като начало - каза Джордан.

„Но дали ще е достатъчно?“