Невинна кръв

Текстът отдолу гласеше: Това е неговият символ. Пазете се.

Продължаваше да не го свърта на едно място. Отиде при кабината и надникна в тясното помещение, осветено от многобройните уреди.

-      Влез - каза Кристиан и махна към празната седалка на втория пилот.

Рун остана на прага. Не обичаше да доближава уредите, тъй като се боеше, че ще бутне нещо и ще предизвика хаос.

-      Следя самолета на графинята - каза Кристиан. - Продължава да се движи на юг по определения му въздушен коридор. Остава ни само да ги следваме и да се помъчим да съкратим разстоянието. Питам се обаче дали е нужно.

-      Какво имаш предвид?

-      Наистина ли вярваш, че човекът, когото преследваме, е Предателят на Христос? - попита Кристиан. - А не някакъв побъркан?

-      Елизабета го позна от нейното време, което означава, че е безсмъртен. Но неговото сърце туптеше. Значи не може да е стригой. Трябва да е нещо друго.

-      Като момчето.

Рун се замисли. Между двамата май имаше някаква връзка.

„Но каква?“

-      Независимо дали наистина е Юда Искариот от евангелията, или не - каза Рун, - той е дарен с безсмъртие, като същевременно е запазил човешката си същност. За подобно чудо е нужна ръката Божия, или може би действие на Христос, както твърдеше самият той.

-      Ако си прав, това чудо трябва да му е дадено с някаква цел.

-      Да ни докара до Апокалипсиса?

- Може би. - Кристиан погледна Рун и докосна разпятието си. - Ако си прав, не се ли намесваме в Божията воля, като се опитваме да го спрем, като го следваме, като се мъчим да спасим момчето?

Ерин разкопча колана си и тръгна към тях, Джордан я последва. Двамата вече се бяха преоблекли в чисти сухи дрехи. Пред Ерин се носеше аромат на лавандула и Рун влезе навътре в кабината в опит да стои по-далеч от нея.

Тя се облегна на рамката на вратата.

-      Наистина ли вярвате, че Божията воля е едно невинно дете да бъде подложено на мъчения?

-      Не забравяй, че говорим за Юда - отвърна Рун. - А той винаги играе ролята на лошия, нали?

-      Зависи как тълкуваш евангелията - каза Ерин. Гледаше го, но всъщност говореше на всички. - Според каноничните текстове на Библията Христос е знаел, че Юда ще го предаде, но не е направил нищо, за да му попречи. Христос се е нуждаел от някой, който да го предаде на римляните, за да може да умре на кръста за греховете на хората. А в един гностичен текст, известен като „Евангелие на Юда“, се казва, че Христос е помолил Юда да го предаде, като му е казал: „Но ти ще надминеш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва човека, който ме е обвил като дреха“. Така че в най-добрия случай може да се каже, че Юда е сложна личност.

Джордан се намръщи. Явно не приемаше оценката ѝ.

-      Сложна ли? Видях го да убива Надя и децата на Распутин. Застреля ме в гърдите. Не мога да го приема като сила на доброто.

-      Може би - рече Кристиан. - Но е възможно Бог понякога да се нуждае от действието на зла сила. Предателството на Юда е послужило за по-висша цел. Както каза Ерин, Христос е трябвало да умре, за да опрости греховете ни. Може би и сега се случва същото. Зло дело, служещо на по-висша цел.

Ерин скръсти ръце на гърдите си.

-      Значи стоим настрана и оставяме злото да действа с надеждата, че крайният резултат ще бъде положителен. Иначе казано, целта оправдава средствата.

-      Но каква е целта? - попита Джордан, насочвайки се с обичайната си практичност към същината на проблема. - Ние изобщо нямаме представа какво иска този тип от момчето.

-      То си остава предречения Първи ангел - напомни му Рун. - Момчето трябва да изпълни съдбата си. Може би Юда възнамерява да я изврати по същия начин, по който се опита да унищожи триото, като убие Джордан.

Джордан потърка гърдите си, смутен от тази мисъл.

Ерин се намръщи.

-      Но какво представлява Томи? Ясно е, че не може да умре. Означава ли това, че наистина е ангел?

Рун я погледна със съмнение.

-      Чух сърцето му. Стори ми се напълно естествено и човешко, нищо необичайно. В най-добрия случай предполагам, че има ангелска кръв, някаква благословия, дадена му на Масада.

-      Но защо точно на него? — попита Ерин. — Защо на Томи Болар?