Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Тя се загледа през прозореца към осветеното от луната море. Навън имаше единствено мрак. Явно домът му бе далеч от всичко.
- Защо отиваме там?
- Момчето трябва да се възстанови от изпитанията в леда - каза Юда. - Изгубил е твърде много кръв.
- Значи кръвта му е важна за вас, така ли? — Тя изпита внезапна тревога за момчето.
- Определено е важна за него.
Елизабет забеляза, че той не отговаря на въпроса ѝ, но продължи с един по-належащ проблем.
- Сангвинистите ще ни открият ли там?
Искариот прокара длан по сребристата си коса.
- Съмнявам се.
- Тогава бихте ли ми казали какво искате от мен? Разбирам, че искате Първия ангел, но каква полза имате от мен?
- Никаква, милейди - отвърна той. — Но четиристотин години винаги имах една Батори до себе си, общо осемнайсет, и зная колко силни съюзници можете да сте. Ако изберете да останете, ще ви защитя от сангвинистите, а може би вие ще ме защитите от самия мен.
„Още загадки“.
Но преди да продължи с въпросите си, Томи посочи към предния прозорец и каза:
- Вижте!
Тя се изправи, за да види по-добре. В мрака от вълните се издигаше чудовищна стоманена конструкция, осветена от стотици светлини. Четири сиви стълба стърчаха от морето като крака на огромен звяр. Страховитите стълбове поддържаха равна платформа, по- голяма от базиликата „Св. Петър“. Върху платформата се виждаше гнездо от боядисани греди и блокове.
- Нефтена платформа - каза Томи.
- Бивша нефтена платформа — поправи го Искариот. - Превърнах я в своя резиденция. Няма я на никакви карти. Разположена е далеч от интересите на света.
Елизабет се загледа в светлините в центъра на гнездото, което приличаше на бойници на четвъртит стоманен замък. Огледа тъмната морска шир. после отново се обърна към нефтената платформа.
„Това ли е новата ми килия?“
02:38
- Имаме проблем! - извика Кристиан от пилотската кабина.
„Естествено, че имаме“ — помисли Джордан. Трябваше да кацнат след четирийсет минути. През последните два часа настигаха бавно другия самолет. Преди петнайсет минути Кристиан бе съобщил, че групата на Искариот е кацнала в Неапол.
- Какво има? - извика Ерин.
Като никога Джордан се надяваше да имат проблем с двигателя.
- Изгубих сигнала на Батори! - каза Кристиан. - Опитах се да променя настройките, но не улавям нищо.
Джордан разкопча колана си и забърза към кабината.
- Къде я видя за последно?
- Явно са се прехвърлили в друго превозно средство. По-бавно от самолет, но въпреки това бързо. Скутер, хеликоптер, малък самолет. Не мога да кажа. Насочиха се навътре в Средиземно море, на запад. После сигналът внезапно прекъсна.
Ерин и Рун също дойдоха.
- Може да са паднали - предположи Ерин. - Да са се разбили.
- Може би - съгласи се Кристиан. - Но има и по-лесни обяснения. Може да е открила проследяващото устройство или да е изхвърлила наметалото. Възможно е и батерията да се е изтощила. Не съм сигурен.
Джордан въздъхна раздразнено и разтърка рамото си. Пожарът, бушуващ по татуировката, бе преминал в глухо парене, което му пречеше да се наспи като хората.
- Каквато и да е причината, изгубихме я - заключи Кристиан. - И сега какво?
- Ще кацнем в Неапол според плана - каза Рун. - Ще се свържем с кардинала в Рим и ще решим как да действаме нататък.
Примирен с мисълта, че ловът е станал много по-труден, Джордан тръгна към мястото си с останалите, но продължи в задната част на салона и взе комплекта за първа помощ от тоалетната.
- Какво правиш? - попита Ерин.
Джордан отвори комплекта на малката масичка.
- Искам да разгледам по-добре тези механични пеперуди. Ако ще имаме отново вземане-даване с оня кучи син, трябва да намерим начин да неутрализираме летящата заплаха. В противен случай сме прецакани.
Сложи си латексови ръкавици и отвори кутията, в която Ерин бе пуснала няколко пеперуди от лабиринта. Взе с пинцети една, която изглеждаше почти непокътната, и внимателно я постави на масата.
Рун леко се отдръпна в седалката си.
„Добри инстинкти“.
Остатъчната отрова сигурно все още можеше да го убие.
Ерин се притисна към Джордан. Той нямаше абсолютно нищо против.
Огледа зелените криле. Определено приличаха на органични и вероятно бяха изтръгнати от жив екземпляр. Насочи вниманието си към тялото, изумително творение от месинг, сребро и стомана. Огледа мъничките съчленени крака, тънките нишки на антените. Като държеше пръстите си по-далеч от острото като игла хоботче, обърна тялото и огледа долната страна, където видя малки панти.